.
„Човечеството преживява тежка криза на ценностите – духовни, материални, всякакви. Някога се говореше непрекъснато за „третия свят“. Първи и втори се премълчаваха, но щом имаше трети, значи живеехме в три свята. Сега в колко свята живеем? Не мога да разбера…“, казваше поетът Любомир Левчев, оставил ни огромно количество материал за размисъл.
КАПРИЗ № 2
По дяволите!
Този свят е тъй весел,
тъй развлекателен,
и тъй любезен,
че започва да ми напомня
къщата на обесен!
И аз се хиля.
Шляя се по улиците
с приятел някакъв си,
който
измисля хитрата игра –
да гледаме жените най-напред в лицето
и да отгатваме какви са им краката.
И аз се хиля.
Играем всеки сам за себе си.
И аз се хиля…
А как ми се говори за въжето!
Ах, как ми се говори за въжето!
КАПРИЗ № 5
Колко са страшни,
колко са страшни
думите,
които ние
казваме по навик:
– Обичам те!
– Аз още повече!
– Кълна ти се!
– Ах, честна дума!…
Това са нашите смъртни присъди,
подписани от нас самите,
неподлежащи на обжалване…
Смърт!
Смърт!
Смърт!
Смърт чрез разнежване!
Смърт чрез целуване!
Не!
По-добре лежи като безветрие.
Мълчи
като идол студен.
Красива.
Служебно щастлива.
Уморена от мен.
