.

Автор: Йорданка Маринова

Хенри VIII бил много своенравен – наумял ли си нещо го преследвал до край, независимо какво това струвало на всички и всичко около него. Отгоре на това бил бездарен финансист и заварената в началото на царуването му пълна държавна хазна се топяла скоростно и неумолимо под напора на кралските му прищевки, обратно пропорционално на личното му тегло.

Чудел се денем и нощем как да убие две птички с един камък – куршумите още не били на мода, та да убие с един куршум два заека, а и бил англичанин и не знаел куршумно-заешкия български идиомен израз, за това се наложило да приложи английския еквивалент с птички и камъни.

На личния фронт след 18г. брак и никакви синове му било безобразно додеяло от Катерина Арагонска и искал да се отърве от нея, а и Ан Болейн била вече неудържимо напориста и си била заложила главата, че ще стане кралица (внимавай за какво се молиш, че може и да се сбъдне).

На служебния кралски фронт Хенри пък съвсем бил изчерпал и без това нескопосаните си идеи от къде да намира средства за нуждите на държавата (т.е предимно собствените си такива). Не му се щяло да узакони пиратството (т.е. да обложи с данъци) на безбройните англичани, които кръстосвали моретата, кураж за това събрала чак щерка му Елизабет I, та направила Велика Британия това, което е (Елизабет I е английският Симеон, нейното царуване е златния век на острова, браво на пиратите и данъците им). Въртял-сукал Хенри и му дошла (или представители на надигащото се протестантство му подсказали) гениалната идея да сложи ръка на пре-богатите църкви и манастири. Парламентът го подкрепил единодушно, защото на всички било омръзнало папата да събира духовен данък от британците и безнаказано (без данъчно облагане) да изнася паричките към Ватикана. А и морала в тези „духовни“ места бил с лицемерно-пожелателен характер и по-скоро отблъсквал миряните (нищо ново под слънцето, ех?).

Хенри бръкнал смело в торбата с осите и през 1534г. се обявил за глава на новата Англиканска Църква, отнемайки цялата власт над духовния живот на острова (с прилежащите му финансии) от ръцете на папата. Започнала масова „приватизация“ на огромните имоти на църквата и закриване на манастирите с поголовно разпускане на братствата през 1539г. И до днес из цяла Великобритания се срещат полу-разрушените манастирски сгради, станали туристическа атракция.

Както знаем обаче още от брилянтната формулировка на Хераклит, аксиомна истина в живота е, че „Всичко тече, всичко се променя“. Минали векове и както в наше време вчерашните табута са днешни морални норми, така и тогава вчерашните забрани станали постепенно правила и закони. Монасите, особено католическите, постепенно намерили отново мястото си в обществото на острова, но обикновено живеели в къщи или към църкви.

Има едно много старо и много красиво абатство, което след отслабване на религиозната хватка монаси заселили отново през 1882г. Това абатство е много популярно и сред пчеларите в България. За него има на български статии и филмчета. Това е Бъкфаст Аби, мястото, където е живял големия пчелар брат Адам. В този пътепис искам да остане място за отразяване на нашето посещение и състоянието на пчеларството в манастира в момента. Накратко – брат Адам дошъл в абатството на около 12 г. възраст и прекарал живота си тук, както и пътувал по света на места, които да помогнат в работа му за създаване на съвършената пчела. Починал през 1996г. на 99 г. възраст.

Манастирът се намира между Екзетър и Плимът, на ръба на Национален Парк Дартмур.

Мястото е прекрасно, ако деня е слънчев. Има много посетители, манастирът е действащ. Бенедиктинските монасите работят и пазат мълчание, особено по време на хранене, което само по себе си е под 15 минути (ако не сте бърз в яденето – не сте за това място). Може да се преспи в манастира, ако сте мъж. Има и няколко сгради за спане наоколо, за всеки джоб – от туристическа спалня до самостоятелни апартаменти. Ние лично спахме на друго място, в близък град.

Ето градините на манастира, те са компактни и кокетни, с пейки и ниши за усамотяване и размисъл, заградени от високи храсти, по английски квадратни, с арки и сводове зеленина, много грижовно поддържани, пълни с хора почти през цялото време.

В прилежащите сгради има зали за конференции, както и големи площи класичска английска ливада, на която сякаш никой никога не е стъпвал. Няма табели „Не гази тревата“. Никой не я гази, макар понякога някой да стъпва, за да се снима или поседне. Проблеми няма, сортът е такъв, че сякаш нищо не се е случило.

В голямата църква на манастира цари тишина и ред.

Купелът за кръщение.

Патронът на църквата Дева Мария.

На маса до входа, определена за каса, са наредени брошури и книги, които да си заплатите сами. Касиери няма. Аз си закупих брошурата за пчеларството в абатството, снимах ви я:

Навсякъде има пейки, има няколко тоалетни, барче, малък ресторант, малка изложбена зала, всичко е много чисто и уютно.

В манастирският магазин има много сувенири на прилични цени, но по-ценното е, че има продукция на братята от манастира. Прави впечатление обаче, че всички пчелни продукти са от кошер на бенедиктинска бъкфаст пчела майка, но не са произведени в манастира.

Сапун с мед, на въженце.

Тестери на кремове. Не миришеха никак добре, което говори, че са без консерванти.

Компоти и сиропи от абатството.

Подправки, летен и есенен мед.

Смучещи бонбонки с мед, мед и евкалипт или мед и джоджен.

Фъдж приготвен от братята в абатството.

Братята са много трудолюбиви и постоянно заети с някаква работа. Самият брат Адам се е трудил неуморно, особено що касае пчеларството. Изминал 100 000 мили през живота си, за да търси и подбира пчели, успял е в начинанието си и създал Бъкфаст пчелата– кръстоска между черна и италианска пчела, много добронамерена и спокойна, отличен производител на мед и отличен събирач на полен.

Успехът на брат Адам в самото абатство обаче не бил какъвто бихме очаквали. Той написал 4 книги, грижел се за над 400 кошера до 93г. възраст, но си отишъл огорчен, че няма кой от монасите да наследи изкуството му (никой не е пророк в собственото си село, нали…). Бъкфаст пчелата се ползва с успех сред пчеларите по цял свят, а в самото абатство в момента от предишната слава са останали по-малко от 30 кошера разположени на 4 различни места наоколо. Производството на мед не носело нужния доход, според ръководството на манастира. Аз лично мисля, че макар и бенедиктински монаси по призвание и начин на живот – завистта не им е била чужда…

Така или иначе след брат Адам за пчелите се грижел срещу заплата иракския доктор Тхавер Бехнам. Той имал богат опит в поддържането на голям пчелин още от Ирак, а освен медицинското си образование имал и специализация от Германия по патология на пчелите. Сегашната главна пчеларка на абатството Клеър Денсли обаче няма много високо мнение за начина му на работа. Тя работи в манастира от девет години насам и е останала да поддържа пчеларството след като са прекратили масовото производство на мед за продажба, освободили са доктора и са оставили кошери само за нуждите на манастира и с образователна цел.

Ние имахме среща с Клеър, за да отидем да разгледаме подробно един от пчелините. Тя е много мила жена, бивша учителка по изобразително изкуство, сега води курсове по пчеларство за любителите в района, както и работи с деца от всички училища наоколо. Чакаше ни на вратата, много щастлива, че някой проявява такъв интерес към пчелите на манастира. Първо разгледахме учебния кошер в офиса. Клеър се вижда наполовина на снимката, опитва се да намери майката, за да ни я покаже.

Това са дупките отстрани, от които Клеър каза, че диша по няколко минути всяка сутрин за здраве.

Правилата са такива, че трябваше да се облечем като астронавти, за да имаме правото да я придружим до мястото, където се грижи за пчелите. Денят беше доста горещ, но поне на пчелина не печеше много. Там е много спокойно, пълно с ниски, млади овошки. Особено ми хареса една натежала от плод малка мушмула. Не я опитахме, защото не бяха готови, в Англия всичко узрява малко по-късно, но беше много симпатична. Останалите са ябълка, круша, слива, черница и аз лично смятам едното за кайсия (съдейки по листата). Следващите снимки са подробен материал за това как Клеър процедира в проверката на кошерите. Тя практикува много внимателно пчеларство, с голяма любов и нежност към всички пчели. Работи бавно, разглежда, пипа, мирише и им говори. Не нарани нито една пчела по време на нашето пребиваване и беше ужилена само веднъж от една заблудена работничка. Пчелинът беше много интересно преживяване за нас.

Клеър си е наименовала кошерите според това от къде е майката или кого е наследила. Първият кошер се казва Рози. Клеър остана много доволна от Рози.

Наблюдавахме възторжено излюпването на нова пчела. Клеър каза, че новата пчела ще се учи няколко дни как да бъде пчела, ще се храни и ще контактува с другите. Тази пчела е момиче и е работничка.

А това е люпилня за момчета. И от тях има нужда в кошера.

Клеър каза, че тази година април е бил студен, май и юни много влажни. Повечето кошери са се опитали да се роят, но тя не им е разрешила. Рози се отчете много добре, но втория кошер, който видяхме, Сузи, не беше на висота и се наложи Клеър да го подхранва. Поинтересувах се с какво ги храни и тя ми каза, че ще ми покаже после в офиса палето с бутилки от Германия. Купува храната на едро, за да излезе по-евтино.

Последно отидохме при кошера от другата страна, който беше сам и безименен.

Клеър каза, че не знае още как ще го кръсти, защото бил поръчан от един от приятелите на манастира – пчелар, но тя толкова го харесва този кошер, така добре се справя, че иска да си го остави и да даде на човека някакъв друг. Кралицата на кошера е дъщеря на един от другите кошери, на Емили, така че според традицията на Клеър трябвало името и на този да е нещо, което да показва близостта и приемствеността. Аз се позакашлях ненужно и споменах, че освен очевидните деривати Ема, Ейми или Емилия, може да се избяга от рутината и да се започне наново, да се изгради едно цяло южно крило на този пчелин с ново име… например… Йорданка (съвпадението с моето име е истинска случайност…просто така ми дойде на ума, кехук, кехук, кхм, кхххммм….). Клеър се усмихна под мрежата, но нищо не каза. Е, стуваше си поне да опитам…

Преди да си тръгнем, някак естествено и без да го обсъждаме, Клеър отиде до колата и донесе неизтриваем фулмастер. Отвори го, наименова кошера „Yordanka“, надписа го и даже го загради в сърце. Разписках се, заръколпясках и я прегърнах от благодарност. Снимахме се заедно – за моя пътепис и за материалите на пчеларското училище на Клеър. Безценен подарък, направи ме много щастлива. Начало на новото българско пчелно крило „Йорданка“ в един от пчелините на Бъкфаст Аби. Честито на печелившите!

Ние направихме малко, но прилично парично дарение, което не се изисква при такова посещение. То бе неочаквано за Клеър и посрещнато с голяма благодарност от нейна страна – пчелините на абатството са почти на самоиздръжка и всеки пенс им е от полза.

Тя каза, че с парите ще купят храсти и ще ги засадят около кошерите. Клеър има още един колега Мартин, който идва само два дни в седмицата и не се запознахме с него. И двамата работят предимно от любов към пчелите, реално не печелят особено в парично измерение. Настоящият игумен е разрешил да има уебсайт на манастира, но не разрешава да се направи фейсбук или туитър страница специално за пчелините. Работят по въпроса да го убедят в силата на социалната медия.

Не можахме да преценим – не обича мед, не обича пчеларите, известността на брат Адам още го тормози или някакъв неизвестен мотив го кара да има такова неадекватно отношение. Каквато и да е причината – всичко е временно, ще мине и това, ще се оправят нещата – Клеър е оптимистка. Освен в манастира – хората биха могли да идват тук на посещение като място на изключителна история на пчеларството. Ние самите трябваше да си уредим това посещение с няколко предварителни имейла, телефонни разговори и специална уговорка. Такива посещения обаче могат да станат постоянна практика и най-важното – срещу заплащане, което да подпомогне дейността. Всичко е въпрос на организация, каквато за момента някак си се подтиска. Стискаме им палци нещата да се отпушат и да тръгнат в правилната посока след тези години на стагнация за пчеларството в манастира.

Много сме доволни от посещението си в Бъкфаст Аби. Особено ни се услади следобеда на пчелина. Мисля, че създадохме едно прекрасно приятелство с Клеър и нейните пчелички. Дано кошер „Йорданка“ се рои, множи и преуспява, дано стане шампион в събирането на мед в района. Дано пуснем български корени на това място. Дано всеки хареса меда ни и ни говорят само с добро. Дано това допринесе за доброто ни име.

Българският мед заслужава това. Независимо къде е направен.

Този интересен пътепис ни бе любезно предоставен от Йорданка Маринова – автор на „Кралицата на краставиците“ – трогателен роман за живота и съдбата на пет поколения български жени от Освобождението до наши дни. Книгата можете лесно да закупите тук: smartreading.bg

Още интересни истории от Йорданска Маринова можете да прочетете на личния й блог: vitoshaword.com