.

ПОНЯКОГА СЕ ВИЖДАМ В ЕНТИЯ КРЪГ НА АДА…

Понякога се виждам в ентия кръг на ада,

далеч от пределите на твоя скут –

ти оставаш в предверието капризна и млада,

там някъде с теб съм самонадеян и луд.

Заселваме помежду си трети, четвърти и т.н.

с надежда мъртвия мрак да разкъртим –

със смътно чувство, че пътят е кратък

и припламващият пулс – безсмъртен.

Знаем приживе – един за друг сме предопределени:

пържим се в червени отблясъци,

където и да сме,

търсим се в съцветията на кръвта,

неспокойни

и

неуравновесени.

Всъщност не е ли истински ад – тоя ад

на сърцето…

ПРИТЧА

Истеричният флирт с тълпите

сатанински език заостри –

пърхат жертви недоубити

с раздробени стави и кости.

И съм сянка. И съучастник.

Острие, разсякло устата –

дето вие, скимти и мляска,

и отровни бивни размята.

Замижах. И кошмарът свърши.

Откънтя подземната врява.

И протестът със ствол прекършен

в нечий ум избуява…

ПРИСТРАСТИЯ

Обикнах нощната картина

на хълма призрачно красив –

далеч оттук ако замина,

сърцето ще я възкреси.

Обикнах блесналите бездни

на утринния сняг и дим –

завинаги ако изчезна,

плътта им ще ме прероди.

Обикнах слънчавите мрежи

на тази прелестна игра –

все някой ще ме забележи,

по склона ако заискря.

Око на птица ще вторача

в учудения небосвод

и леко ще отлитна в здрача

на своя следващи живот.

Автор: Минко Танев