.

Читателите от по-старото поколение сигурно още помнят много популярния през Втората световна война шлагер „Лили Марлен“.

Пред нашата казарма,

до входната врата,

един фенер висеше

и светеше в нощта…

Десетилетия по-късно и по нашите екрани мина чудесния филм „Лили Марлен“ на режисьора Райнер Вернер Фасбиндер и тогава и по-младите у нас научиха историята на тази песен, обявена за хита на XX век.

Изпълняват я Марлене Дитрих, Едит Пиаф, Джоузефин Бейкър, Зара Леандър.

Малцина обаче знаят, че авторът на „Лили Марлен“ – големият композитор Норберт Шулце, е български зет и че има двама синове от мегазвездата на немското кино от 30-те години на миналия век Иванка Янакиева, станала популярна в цял свят с псевдонима си Ива Ваня.

Тя е родена на 11 октомври 1905 г. на междуселски път край Карнобат в конска каруца. Баща й Никола Иванов Янакиев е офицер в този град и един ден решава да поразходи бременната си съпруга из околностите му.

Тя обаче изведнъж получава родилни болки и така се ражда Ваня. По-късно семейството се премества да живее в София.

Понеже преди това родителите й вече имат две дъщери и мечтата им е да имат мъжка рожба, през цялото й детство я подстригват като момче.

И се надяват, като порасне, да си избере някаква солидна, мъжка професия. Но Ваня иска да ходи на балет и сама се записва в такава школа. „Дума да не става! В нашия род артисти няма и няма да има!“ – отсича майка й.

Отчаяна, Ваня прави опит да се самоубие. Така майката се убеждава, че нищо не е в състояние да спре вироглавата й щерка, и когато след време Ваня завършва гимназия с пълно отличие, се съгласява да й помогне да замине за Германия да учи за артистка.

Добре, че разполага с известна сума, наследена от починал в Америка роднина, та успява да я приготви за път.

Артистичната си дарба Ива Ваня наследява от дядо си Янаки, за чийто самороден талант навремето се разказват не една и две забавни истории из Трънския край, където фамилията живее.

Веднъж старецът устройва такъв спектакъл със… собственото си погребение, че подлудява земляците си. Дядо Янаки се преструва на умрял, ляга в ковчега, покрит с покров и чемшир отгоре, търпеливо изчаква да го понесат към гробищата и изведнъж се надига от ковчега.

Всички дошли да го изпратят начело с попа хукват да бягат. Мислят, че е вампирясал. От фамилията на дядо Янаки се пръкват и други таланти. Двама от братовчедите на Ива Ваня – братята Преслав и Найчо Петрови, изиграват стотици роли в българския театър и кино. А сестра й Цветана става примабалерина в Бразилия с артистичното име Жулиета.

И така: в един прекрасен ден Ива Ваня се озовава в Берлин. Абсолютно сама. Едва 17-годишна, облечена в ученическата си престилка. И без да знае нито една немска дума. Как ще се оправя занапред, и тя самата не знае, но е твърдо решена да продължи по избрания път. За щастие някаква наша сънародничка я приютява в квартирата си и й помага да се ориентира в големия град. Именно тя я завежда при един руски режисьор, работил навремето със Станиславски.

Там Ваня изкарва шестмесечен курс по актьорско майсторство, след това – още шестмесечен курс в танцовата школа на известната хореографка Мария Вигелман. Именно по нейна препоръка Ваня постъпва в малък берлински театър, но скоро се убеждава, че тази работа не е за нея. Мечтае да се снима в киното и затова тръгва сама да обикаля филмовите къщи. 

Дебютът й в киното е през 1924 г., когато е само на 19. Не кой да е, а големият режисьор Роберт Вине я взема за ролята на младо девойче във филма си „Имах един приятел“.

Неин партньор е самият Карл де Фогт, суперзвездата на немското кино по онова време. Ива Ваня се справя отлично. И критиците, и зрителите много я харесват, продуценти и режисьори бързат да я ангажират за нови роли. След време Ива ще каже:

Влязох в киното, както аз исках – през парадния вход!

Само през 20-те години тя се снима в 60 филма, а общо – в над 70. И много бързо става богата, така че вече не се налага майка й да я издържа.

Нещо повече, започва да й изпраща част от хонорарите си, за да я подпомага финансово. Баща й обаче продължава да й се сърди и дълги години връща писмата й, без да ги отвори.

През 1930 г. Ива Ваня печели конкурса за красота „Мис Берлин“ и като победителка получава „Мерцедес-Бенц“ кабриолет, а най-известният майстор на художествената фотография Ерик Шал й прави портрет като богинята Венера.

На фона на дългокраките русокоси немкини нашенката е висока само 156 см и е с кестеняви къдрици, но вероятно прави много силно впечатление на журито с лъчезарната си усмивка, с изумрудено зелените си очи и с грациозната си походка.

През 30-те години на миналия век в Германия масово се продават пощенски картички с надпис „Прочутата усмивка на Ива Ваня“.

Първата й голяма любов е студент по право на име Георг, много красив и интелигентен младеж, единствен син на прочутия финансов магнат д-р Щилке. Таткото обаче е категорично против това синът му да се ожени за „някаква си певица и актриса“ и го праща да продължи образованието си в Хайделберг, а после в Бон, само и само да ги раздели. В крайна сметка двамата влюбени отново се събират и тайно се женят в Лондон. 

Бурната им любов обаче не продължава дълго. Освирепелият от „своеволията“ на сина си д-р Щилке наема шпиони да ги следят и да докажат, че съжителството им е незаконно.

Именно те анулират всичките брачни документи. И като капак на всичко докторът заплашва сина си, че ще го лиши от наследство. Накрая Георг избира парите пред красивата си съпруга.

Обречена е и следващата любов на Ива Ваня – с внука на кайзер Фридрих II. Той се казва принц Филип и се кълне, че е много влюбен в нея, представя я навсякъде във висшето общество, но не след дълго го намират удавен в реката, недалеч от неговия фамилен замък.

Според друга версия, след като дядо му е принуден да абдикира, той заминава за Англия и остава там завинаги.

Ива Ваня е съсипана, изпада в тежка депресия и даже не е далеч от мисълта да се самоубие или да отиде в манастир. 

Но в един момент в живота й се появява композиторът Норберт Щулце, който й предлага да изпее на български и да запише в Берлин неговата песен „Лили Марлен“, станала хит в изпълнение на немската звезда Лале Андерсен.

По-късно Марлене Дитрих я изпява на английски език и я прави популярна по целия свят.

Шулце е съвсем млад, но вече е автор на опери, оперети, мюзикъли, балетни сюити, музика за филми и много шлагери. Скоро той й се обяснява в любов. Тя обаче го отблъсква – по-млад е с пет години, женен е и има три деца!

Когато го вижда за пръв път, той е облечен в къси кожени панталонки. „Вие каубой ли сте или циркаджия?“ – срязва го нашенката. Но той само леко се усмихва, продължава да упорства и една вечер, когато звъни на вратата й и тя не му отваря, започва да вика:

Отвори, иначе ще събудя целия квартал! И ще се самоубия, ако не ме пуснеш!

Накрая Ива Ваня го приема и скоро изпява „Лили Марлен“, любимата песен на Вермахта.

„Лили Марлен“ е може би най-популярната песен в света.

Преведена на 48 езика, тя продължава да се пее и по другите фронтове след Втората световна война – в Алжир през 1968-ма, във Виетнам, в Косово, в Афганистан. Големият й успех обаче е през 1941-ва, когато Радиото на Вермахта я излъчва за Африканския корпус на Ромел.

Ива Ваня е единствената българка с име в европейското кино през немия му период. Над 70-те филма, в които участва, са заснети в студията на Фридрихщрасе в Берлин – по онова време европейската Мека на седмото изкуство.

Но действието все пак се развива през войната, когато мнозина от най-популярните творци на Германия загиват в лагери, а други са принудени да емигрират в Америка. Ще попитате: Как оцеляват Норберт Шулце и Ива Ваня?

Шулце е много ценен лично от министъра на пропагандата Гьобелс, който между другото пише сценарии за филми и настоява Шулце да композира музиката за тях.

Затова го кани да стане член на Националсоциалистическата партия и Шулце не отказва. Съпругата му Ива Ваня също има изключително влиятелни обожатели и Гьобелс е един от тях.

Когато мнозина от известните актьори и певци на Германия се виждат принудени да напуснат страната заради нацистките гонения, лично Гьобелс предлага на фрау Ваня да смени гражданството си. И знаете ли какво му отговаря тя? 

Хер доктор, нима заради материални облаги човек трябва да се отрече от родината си? Никога не съм се срамувала, че съм българка. Точно обратното – навсякъде го афиширам. Никога няма да се откажа от националността си!

Разправят, че лично министърът на пропагандата на Райха я убеждава да се снима в еротична фотосесия. така че тя може би е първата кинозвезда, която се съблича гола.

Чувал съм още една история, която не знам дали наистина се е случила, но се изкушавам да я разкажа.

Гьобелс, който има славата на най-големия женкар в нацистка Германия, стотина дни преди края на войната хвърля око на Ива Ваня, кани я в кабинета си и започва да й прави недвусмислени намеци.

Тя го отрязва директно. Тогава той я шантажира, че Гестапо разполага с донос срещу съпруга й Норберт Шулце и може да му се случи нещо лошо.

Вбесена, Ива Ваня му тръсва нещо на български /сигурно псувня/ и си тръгва. Вкъщи заварва съпруга си, който уплашен й казва, че го викат в Гестапо за справка. „Идвам с теб! Понякога тия справки траят цяла вечност„, казва тя, хваща го под ръка и двамата тръгват към Гестапо.

Преди това изпращат децата си в една ферма край Одер. Малко преди да стигнат централата на Гестапо, американците започват да бомбардират Берлин. Двамата използват хаоса и също заминават за фермата. А скоро пристига и Червената армия.

След войната Норберт Шулце едва не заплаща с живота си заради членството си в Националсоциалистическата партия.

Спасява го Ива Ваня. Благодарение на това, че знае руски език и може да пее руски романси, тя набързо решава да организира театрално-певческа трупа и тръгва от поделение на поделение из цяла Германия, за да изнася представления пред червеноармейците.

Руски научава през ученическите си години, когато нейна най-добра приятелка е момиче, чиито родители са белогвардейци. 

Много артистична и дипломатична, с невероятен чар, Ива Ваня разговаря с руснаците на руски, с американците и англичаните – на английски и така успява да си уреди жителство в Западен Берлин и заминава там със съпруга си и двете им деца – Норберт и Кристиян.

Нещо повече, продава бижутата си, за да издържа и четирите деца на Шулце от първия му брак.

Днес Норберт Шулце-младши и кинорежисьор, а Кристиян Шулце е композитор.

Един от последните фирми на Ива Ваня е за Чарли Чаплин. Там тя играе Гледачката, която предрича блестящо бъдеще на бедния пътуващ артист, а режисьор е синът й Норберт.

След като нямото кино проговаря, повечето звезди слизат завинаги от екрана. Но не и Ива Ваня. Тя продължава да се снима, макар и по-рядко, но много бързо се налага като една от най-интересните театрални актриси. Особено в Ибсенови пиеси.

И в същото време се захваща и с пеене. За целта тръгва на уроци при най-опитните вокални педагози и чудесното й сопрано зазвучава в много музикални филми.

Прави записи в радиата и на грамофонни плочи. Изнася и самостоятелни концерти, на които изпълнява немски балади, френски шансони и руски романси. Песента, която пее с най-голямо удоволствие, има припев:

Цял Берлин ми се покланя – аз съм българката Ива Ваня.

В най-зрелите си години тя се изявява и като либретистка на мюзикъли и сценаристка на телевизионни сериали.

На някои нейни снимки я виждаме как язди коне. Ездата за нея не е просто хоби. И в това отношение тя е абсолютен професионалист.

Става шампионка на Германия по конен спорт, 66 пъти печели първокласни конни състезания. Със и без препятствия. През 30-те години цяла Германия говори за нейния жребец Испахан.

Запалва се по ездата, докато репетира някаква роля в киното. И се увлича толкова много, че започва да влага всичките си спестявания в покупката на расови коне.

През целия си живот Ива Ваня е и запалена бриджорка. Но още по-интересното е, че най-предпочитаният й партньор на бридж турнирите е същият онзи русокос и синеок богаташки син Георг Щилке, за когото се омъжва тайно в Лондон, но по-късно се разделят.

В България Ива Ваня идва само два пъти за по няколко дни. Но винаги в интервютата си подчертава своя български произход, често се облича в дрехи, украсени с българска бродерия, обича да готви типично нашенски манджи.

Издъхва през 1991 г., малко преди да навърши 86, в дома си в Берлин. До последния си миг излъчва неугасимо желание за живот, приключения и страст към забавленията. Дори на 85-годишна възраст кара колата си с превишена скорост и се залива от смях, когато приятелите й изпитват ужас, че може да катастрофира.

Из „Големите любови на българските артисти, музиканти и художници“, Венелин Митев