.
Избяга розовият кон.
Търкулна се сълза по хълма.
Небето жадно я изпи,
въздъхна и назад се върна.
Тревогата ми зазвъня,
когато се прибирах вкъщи
и знаех, че след тежък ден
не можеш да не ме прегърнеш.
Цигарата ми примижа
като светулка в тъмнината
и чувах тропот на коне
все по-дълбоко под земята.
Узря поредната звезда
и падна някъде сънлива.
Дочувах шепот на жена,
която вече си отива.
Надвих и този път страха,
но мускулите ме боляха.
Потърсих розовия кон,
картината ми на стената.
От непокорния табун
не бе останал даже помен…
Избягал беше моят кон.
Прозорецът ми бе отворен.