.

Улрих Мис, роден през 1951 г., е социолог и политолог. Областите, в които работи, включват: критика на капитализма, упадъка на демокрацията, екологията, антимилитаризма. Последната му публикация е „Мегаманипулация“, Франкфурт 2020 г.

Пише за медиите „Рубикон“, „КенФМ“ и е член на редакционната колегия на седмичника „Демократична съпротива“.

Корона кризата го направи съвсем очевидно: още в началото на 2020 г. фасадата на западните демокрации се пропука. При овладяването на пандемията управляващите прибегнаха почти без изключение до откровено авторитарни методи, а тяхното прилагане прерасна в заговор на световния елит, който засенчи всяка „теория на конспирацията“.

Нищо не е разкривало с такава яснота истинската функция на бюрократичната държава, както въпросната криза.

Улрих Мис предоставя думата на международни експерти от различни области. Те разглеждат от различни ъгли „новото нормално“, което глобалистите от финансовия свят и Световния икономически форум са предвидили за човечеството: един дигитализиран, контролиран, трансхуманен и напълно обезчовечен свят.

Необходимо е да задълбочим своя анализ и да използваме всяко знание като оръжие за съпротива.

„Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли… отдавна е станал реалност

„Причина, поради която новият тоталитаризъм трябва да прилича на стария, разбира се, не съществува. Правителство, което управлява с помощта на тояги и взводове за екзекуция, принудителен глад, масово хвърляне в затвора и масово изселване, е не само нехуманно (сега вече никого не го е грижа за това), но то е и очевидно непригодно, а в ерата на високо развитата технология непригодността е грях срещу Светия Дух.

Истински пригодна тоталитарна държава ще бъде онази, в която всемогъщата изпълнителна власт на политическите вождове и тяхната армия от управници ръководи население от роби, които не е необходимо да бъдат насилвани, за да се подчиняват, защото те обичат своето робство. В сегашните тоталитарни държави задачата да бъдат накарани хората да заобичат своето робство е възложена на министерствата на пропагандата, на вестникарите и на учителите.“

Утопията сякаш е много по-близо до нас, отколкото човек можеше да си представи само преди петнадесет години. Тогава аз я пренесох шестстотин години напред в бъдещето. Днес обаче изглежда напълно възможно този ужас да се стовари върху нас и след по-малко от век. И то, ако дотогава успеем да се обуздаем и не се самовзривим.

И наистина, освен ако не изберем да децентрализираме и да използуваме приложната наука, но не като цел, за чието постигане човешките същества трябва да бъдат използувани като оръдия, а като начин да създаде една раса от свободни индивиди, ние имаме само две възможности за избор: или множество национални, милитаризирани тоталитарни режими, които имат за основа ужаса от атомната бомба, а за последица – унищожението на цивилизацията (или ако войната е ограничена – увековечаването на милитаризма) или един всемирен тоталитаризъм, който е породен от социалния хаос, предизвикан от бурното развитие на технологията като цяло и конкретно от атомната революция, и който прераства, притиснат от необходимостта за пригодност и устойчивост, в благоденствуващата тирания на Утопията.

„Днес изкуството за контрол над съзнанието е на път да стане наука. Експертите в тази наука знаят какво правят и защо го правят. В работата си те се ръководят от теории и хипотези, които се основават на солидна база от експериментален материал. Благодарение на новите прозрения и процедурите, които те правят възможни, кошмарът, който е „почти осъществен в авторитарната система на Хитлер“, скоро ще бъде напълно осъществен.“