.
Антонио Вивалди, наричан „Рижият абат“, е венециански свещеник, бароков композитор и цигулар.
Роден е на 4 март 1678 във Венеция, столицата на Венецианската република. Поради страх, че може да не оживее, тъй като се ражда твърде слаб и болнав, той е кръстен незабавно в дома си от акушерката. Официалното църковно кръщение е станало два месеца по-късно.
Антонио Вивалди имал медицински проблем — пристягане на гърдите (вид астма). Въпреки проблема си, той учи цигулка и композиране, отчасти заради предписание за музикална активност. Когато е на 15, започва да учи за свещеник, а през 1703, когато вече е на 25 г., бива ръкоположен.
На 1 декември 1703, Вивалди става майстор-цигулар във венецианският дом за сираци „Благотворително сиропиталище на Милосърдието“.
През 1725 бял свят виждат прочутите „Годишни времена“, четири тричастни цигулкови концерта, обрисуващи природни сцени в музика.
В „Годишните времена“ Вивалди представя ромоленето на рекичка, птичите песни, кучешки лай, бръмчене на комар, викове на овчар, буря, пияни танцьори, тиха нощ, лов, заснежени поля, деца, каращи кънки на лед, горящ огън.
Всеки концерт е свързан със сонет от Вивалди, описващ сцените, претворени в музика.
ПРОЛЕТ
И ето, пак пристигна пролетта!
Жужат пчелички, птици са запяли.
Потоци ромолят, цъфтят цветя;
зефир полъхва, с топъл дъх ги гали.
Отеква гръм и облак тъмен плащ
отмята от просторите небесни.
Изгрява слънце и в деня кипящ
пак птиците запяват нежни песни.
Стадата дремят. Кучета край тях
ги пазят в пъстроцветните ливади.
Зелени вейки шумолят едва…
Гайдари свирят с гайди, в шум и смях
танцуват нимфите с овчари млади –
на воля тържествува пролетта.
ЛЯТО
Едва вървят стадата в летен зной…
На слънце камък и дърво се пукат.
Изгаря борът. В глухия покой
гугутки гукат, кукувици кукат.
Полъхва бриз, но страшен северняк
връхлита скоро, настрана го лашка…
Овчарят виждащ в облаците враг,
трепери за реколтата селяшка.
Страхът пред бурята го е лишил
от отдих за краката уморени;
комари и мухи кръжат навред…
И среща той вестта, смирен, унил –
нивята, от градушка покосени,
са сринали бедняшкия късмет.
ЕСЕН
Празнуват с танци, с песни в късна есен
селяци с Бакхус щедър урожай,
и в царството му не един понесен,
със сън завършва пищния гуляй.
А други, още жадни за забава,
се радват на сезона до среднощ,
ала и тях умората слетява,
заспиват сладко, капнали, без мощ!
На сутринта, като изгрей зората
на лов потеглят хрътки и ловци;
дивеча гонят, хванали следата,
стрелби и глъч се чуват, рог тръби…
Уплашен, изтощен, до смърт ранен,
накрая звярът пада покосен.
ЗИМА
Трепериш ти на хлъзгавия сняг,
пред теб свирепо духа севернякът;
подскачаш без да спреш от крак на крак,
за да се стоплиш, а зъбите тракат.
И си представяш, че навън вали,
а ти седиш пред топлата камина…
И предпазливо стъпваш, да не би
да паднеш върху ледната пъртина.
Пързалката гъмжи от веселба,
пропуква се под кънките ледът
и падат, стават възрастни и млади…
А ветровете духат у дома,
врати, стени… не могат да ги спрат.
И зимата е време за наслади.
преводач: Борис Младенов
източник: Литературен свят
