.
Насилието си е насилие и ако някой използва думи или мълчание, за да ви накара да се почувствате нищожен и безсилен, този човек извършва насилие. Познато ли ви звучи това описание:
„Когато майка ми беше ядосана или недоволна, започваше да се държи така, сякаш не съществувах. В такива моменти ставах невидима. Когато бях малка – навярно на 6 или 7 години – нейният свиреп поглед ме изгаряше, плачех и я умолявах да ми каже поне една думичка, но тя мълчеше. Разбира се, през цялото си детство от страх, стъпвах на пръсти около нея. Това е като да ви заключат на тавана за наказание, само че не толкова очевидно. Докато не станах на 40, не знаех, че това е вид насилие.“
Децата, които растат насред вербално и емоционално насилие често считат такова поведение за нормално и грешно предполагат, че това се случва във всички семейства. Не е чудно, че в обществото често се дискутира въпроса какво точно е семейно насилие.
Много хора признават проблема с физическото насилие – то оставя синини и рани – но много не разбират къде свършва способността да се справиш със собствените си емоции (например с раздразнението) и започва насилието над друг човек.
Няма значение дали такова поведение е съзнателен опит да манипулирате и контролирате другия, няма значение, дали човек се оправдава с това, че е бил провокиран – и в двата случая говорим за насилие.
Всички психолози ще ви кажат: емоционалното и вербалното насилие буквално променя структурата на мозъка.
Такива деца израстват като хора, които не се доверяват на собствените си възприятия и имат сериозни трудности да контролират емоциите си. Развиват болезнена привързаност, която ги отделя от собствените им чувства и ги прави много уязвими и чувствителни на отказ. Тъй като смятат вербалното насилие за нещо обикновено, вероятно ще се озават във връзка с човек, който също порявява този вид насилие към тях.
Когато повечето хора говорят за вербално насилие, си представяме крясъци и викове, но истината е, че най-токсичното насилие е тихо и безмълвно. Най-често оръжието, с което се извършва насилието е майчиното мълчание.
Децата обаче не научават толкова посланията, които им се отправят в процеса на вербално насилие, например фразите „за какво те родих“, „ти си чудовище“, „от теб само неприятности“, колкото формират свои собствени очаквания за света и разбирането за това как хората се държат в отношенията помежду си от такова родителско мълчание.
То бива няколко вида: „глухата стена“, игнорирането, демонстрацията на презрение и отказа от емоционален контакт. Целта е само една – да накара детето да се чувства ужасно и по този начин да се засили контрола.
Глухата стена
„Глухата стена“ означава – това е край на разговора и човекът, който го е инициирал трябва да се предаде. Когато родителите правят това с детето, те единствено демонстрират, че чувствата и мислите на детето нямат никаква стойност и то не трябва да ги притеснява повече. И след като нуждите на детето са от любов и подкрепа от родителите, детето научава урока, като единствената истина относно себе си – че то няма стойност.
Когато един възрастен човек постъпва така с друг възрастен, това е просто демонстрация на власт, която казва: това, което искаш, което мислиш, което чувстваш – в нашите отношения няма ни най-малко значение.
Игнориране или бойкот
Да се преструвате, че не виждате или чувате някой е особено травмиращо, ако този някой е дете. Особено ако го използвате като наказание. Най-големият страх на детето е от отхвърляне и изоставяне. По-голямото дете пък ще чувства не само болката от отхвърлянето, но в същото време и дълбок гняв.
Партньорите в една връзка използват това, за да унижат или обезценят другия, а също и да го уплашат. Това е начин да накараш другия да усети уязвимостта си, да го изпратите в емоционална бездна. Това е само и единствено средство за упражняване на контрол.
Насмешки и подигравки
Да се подиграваш на някого, да го дразниш, е идеален инструмент за упражняване на насилие. По този начин обезценявате и унижавате, без да обиждате директно. Ако този човек възроптае, веднага ще бъде обвиненен, че е прекалено чувствителен или че няма чувство за хумор.
Не се заблуждавайте: това е насилие. За да наречете другия глупак и да го обезцените, не е нужно непременно да използвате думата.
Отказ от емоционален контакт
Това е може би най-фината форма на насилие, особено когато става въпрос за дете: умишлен отказ да се дава подкрепа, любов и грижи, тоест всичко, което е необходимо за неговото развитие.
Разбира се, детето не разбира от какво точно е лишено, но усеща как самотата запълва празното пространство в сърцето му.
Не е по-различно между възрастни хора. Има много, които обичат да третират по този начин. Когато не се забелязват емоционалните нужди на другия, той се превръща в още по-нуждаещ се. Отказът от емоционален контакт е мощен инструмент в ръцете на тези, които жадуват за власт и контрол.
Насилието си е насилие. Ако някой използва думи или мълчание, за да ви накара да се чувствате безполезни или безсилни, тогава този човек извършва насилие. Помнете това!
