.
Бащата на италианския неореализъм Алберто Моравия е роден във Вечния град Рим през 1907 година.
Първият му роман „Безразличните“ е издаден, когато Моравия е на 22 години. По това време в Италия на власт вече е Бенито Мусолини.
Официалната критика и власт го приемат враждебно. Притискат го все повече, забраняват публикациите му, дори подписаните с псевдоним. Около 9 месеца е принуден да се укрива в обор в планината. Спасяват го настъплението на американската армия през 1944 г. и краят на Втората световна война.
Веднага след войната Моравия издава няколко романа, най-известният сред които е „Римлянката“. Стилът му не може да се нарече блестящ, но творбата се отличава с разказваческо майсторство и жив диалог.
Моравия, който вижда в жената по-висше създание от мъжа, създава много силни женски образи.
През 1952 г. творчеството му отново е забранено, този път от Ватикана. Пише няколко сценария, а по романите му са заснети прочути филми като „Чочарка“ със София Лорен.
В началото беше скуката, често наричана хаос.
Съотношението между грамотни и неграмотни е константно. Само че, в наши дни неграмотните могат да четат и пишат.
Войната се превърна в сблъсък между машини. А войниците са единствено малко по-умни машини.
Всеки гради своя рай в ада на другите.
Този, който никога не сменя нагласата си, никога няма гледна точка.
Обикновено животът минава като заменяме последиците от нашите добродетели с последиците от пороците ни.
Хората не знаят какво да правят с добродетелта и непочтеността и вероятно това не е най-малката загадка в живота: щедро дарените от природата качества, които на думи всички хвалят, служат единствено, за да увеличат по-късно нещастията.
Животът обуздава стремежите ни и рано или късно изисква болезнена и скъпа цена за тях и единствено отритнатите или отказалите се от всичко могат да се надяват, че няма да бъдат принудени да я заплатят.
Колкото сме по-щастливи, толкова по-малко внимание обръщаме на щастието си.
Любовта изисква цялостност, тя не е просто задоволяване на сетивата.
Жените искат да бъдат заблуждавани, а подаръкът създава илюзията за чувство, даже когато няма такова.
Любовта ни заставя не само да се надяваме, но и да забравяме.
Ако жената безмълвно дойде при вас и ви се отдаде изцяло – не се противете. Единствения начин да оцелеете, е като се потопите изцяло в нейната същност.
Верността не означава непременно любов. Пенелопа била вярна на Одисей, но дали го е обичала – виж за това историята мълчи. Някои смятат, че дори верността може да е отмъщение за любовта или за липсата й, или за предателството, ама това не го вярвам. Има по-сладки начини.
Когато работиш с красиви жени щенията се притъпяват и се влюбваш в истински човек.
Не можеш да си поставиш за цел да мислиш за някого или за нещо. Или ти идва отвътре, или не.
Всяко нещо, което притежаваме по-дълго, преставаме да ценим. Истинската стойност на нещата оценяваме и усещаме – обикновено твърде болезнено, когато започнем да ги губим.
Нетърпението всякога е щастливо изживяване, макар и леко тревожно.
Това, което създава характера ни, са нещата, които сме принудени да вършим, а не това, което вършим по наша воля.
За да разбереш един човек, трябва да го наблюдаваш, докато прави нещо в свой интерес.
Диктатура – това е господство, в което всички се боят от един, а един от всички.
Шегата е оръжието на невъоръжените.
По-добре да се роди човек несъвършен и да стане постепенно ако не съвършен, то поне по-добър, отколкото да се роди съвършен и после да бъде принуден да се лиши от онова свое крехко съвършенство поради несъвършенството на опита си и на живота.
Човек винаги иска да вярва и да се надява. Дори тогава, когато няма никаква надежда и няма в какво да се вярва.
Когато не си искрен се представяш за такъв. А като се представяш, накрая започваш да си вярваш. В това е основата на всяка вяра.
Суетата – това е мистериозен звяр, който спокойно спи, дори и при най-страшната градушка от удари и изведнъж се събужда, смъртно ранена от дребна драскотина.
Ние не разрешаваме живота като проблем, а го изживяваме като преживяване, какъвто и да е крайният резултат.
Истината винаги е за предпочитане пред неопределеността, пораждаща лъжа и самосъжаление.
Разумът трудно преодолява мъглата и тъмата, родени от емоции и чувства. Ако сме позволили на емоциите и чувствата да управляват нашата действителност, ние сме превърнали в роби на самите себе си.
Силните чувства ни подчиняват и направляват нашето същество, принуждавайки ни да действаме. Често против самите себе си.
Скръбта и радостта не търпят други чувства успоредно със себе си. Необходимо е време да позатихнат, за да се появят другите чувства и емоции, разумът, и човек да започне да идва на себе си.
Искаме или не, разбираме или не, осъзнаваме или не, ние се подчиняваме на волята на парите. Така е устроен светът. Те диктуват дори мечтите ни, отношенията ни с тези, които обичаме. Единствено нашата духовност е в състояние да омекоти това влияние.