.
Има два закона, на които е подчинен човешкият Живот: вземане и даване. Човек взема и дава.
В Природата трябва да има обмяна – ще вземаш и ще даваш.
Ние искаме да задържим нещата за себе си.
Може ли да задържиш въздуха? Ще вдишваш и ще го издишаш.
Както вдишваш и издишваш въздуха, също така трябва да дадеш, след като си взел.
Вземането е вдишване, а даването е издишване.
Ако не издишваш, нямаш възможност да възприемаш чистия въздух. Като дадеш, имаш възможност да възприемаш.
В момента, когато човек почне да възприема повече, отколкото дава, идва страданието.
Плодните дървета всичко дават на хората. Човек трябва да се учи от тях на щедрост.
Ще бъдеш щедър, ще даваш изобилно…
Божествените блага, които минават през вас, ще задържите временно в себе си и след това ще ги раздадете.
Не задържайте в себе си нищо, освен което ви е нужно. А останалото – пуснете го, дайте го на другите.
В Природата има една законосъобразност.
Идва някой при мен, аз имам само една ябълка. Казвам си:
„Я аз съм я изял, я той.“ Давам му ябълката.
След малко гледам идва друг човек и ми носи две ябълки.
Законосъобразността на Природата седи в следното: каквото мисля, почувствам и правя за другите, същото става и за мене.
Съгласно този закон, колкото и да даваш, все ще се запълни даденото.
Учителя Петър Дънов (из „Изворът на Доброто“)
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: За да не страда, човек трябва да се освободи от своите нисши мисли и желания – ПЕТЪР ДЪНОВ