.
нощта, в която щях да умра,
се потях на леглото,
отвън се чуваха само щурците
и някъде стана котешки бой.
усетих как душата ми пропада през
матрака
и миг преди да стигне пода, скочих от леглото.
едва се движех от слабост,
но вървях и вървях, докато включих всички лампи,
и тогава си легнах.
и тя пропадна отново
и аз скочих от леглото,
за да включа всички лампи.
имах 7-годишна дъщеря,
знаех, че тя не би искала да умра,
иначе не би имало
значение.
но през цялата онази нощ
никой не се обади по телефона,
никой не се отби за по бира,
любимата не се обади,
чуваха се само щурците и бе адски
горещо.
продължих да се боря,
да ставам и лягам,
докато слънцето се показа през прозореца
през дърветата
и тогава се отпуснах на леглото
и душата остана
вътре в мен и най-после
заспах.
сега минават разни хора,
тропат по вратите и прозорците,
телефонът звъни,
телефонът звъни та се къса,
с пощата пристигат писма,
пълни с омраза и с любов.
всичко е както преди.
„The Night I Was Going To Die“, превод Вергил Немчев