Винаги съм разчитала само и единствено на себе си - ВАНЯ КОСТОВА

.

Всички наричаха Ваня Костова „ангелогласната“, защото красотата на вокала й кънтеше най-вече в акапелното пеене. Бог й беше изсипал много талант, но животът й беше тежък.

„Винаги съм разчитала само и единствено на себе си“, казва в едно от интервютата си певицата.

Родена е на 18 април 1957 г. в Димитровград. Баща ѝ работи в мините край града, а майка ѝ е шивачка. Ваня е третото дете в семейството. Има двама по-големи братя. Едва на 10-годишна възраст Ваня остава да живее само с майка си след развода на родителите си.

Прекарва детството си в Родопите и по-късно в Бургас, където завършва езикова гимназия. Още през този гимназиален период се увлича по пеенето и пее по бригади и заведения. Няколко пъти е била предлагана за изключване от училище поради неспазване на вечерния час. Тя самата казва за този период“

„Имам прекрасни спомени от Родопите, а по-късно, като ме приеха в Английската гимназия, заживяхме в Бургас. Но детето на една шивачка не може да има старта на останалите. Започнах да пея по кръчмите още в 9-и клас.“

През 1980 г. участва на общонационален конкурс към Ансамбъла на Главно управление „Строителни войски“ за вокалисти на новосформираната вокална група „Тоника СВ“. Журито избира Ваня Костова, Милица Божинова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров и Теодор Шишманов. Започват репетиции по 8 часа на ден. Първоначално за няколко месеца са на пробен период без заплащане.

През лятото на същата година на път за поредната репетиция е блъсната от кола и е в критично състояние поради бременността си. Дълго време не пее.

През март 1981 г. се ражда синът ѝ Боян Михайлов. Малко след това се разделя със съпруга си – музиканта Любен Михайлов, който заминава да работи в Норвегия.

През 1983 г. „Тоника СВ“ издава втория си албум „Мария“, в който Ваня има 7 солови песни. Групата е на върха на славата си и прави над 350 концерта годишно, което реално почти лишава певците от свободно време и личен живот. 

През октомври 1986 г., след спешно събрание в Ансамбъла на Строителни войски, генерал Живов прочита заповед за дисциплинарно уволнение на Ваня Костова. Причината е системни нарушения на професионалните задължения. Ваня Костова като член на „Тоника-СВ“ е нямала право на самостоятелни изяви.

Почти веднага след това Стефан Диомов сам си подава молбата за напускане като вокален аранжор и продуцент на „Тоника-СВ“. Малко след това двамата започват работа в ансамбъл „Магистрали“ към Войските на Министерството на транспорта.

През 1987 г. издава първия си самостоятелен албум „Песни от концерт“, който е директен запис от неин концерт в НДК. На Пролетния радиоконкурс на БНР „Пролет ’87“ участва с песента „Искам да ти кажа“ (м. Стефан Диомов, т. Михаил Белчев). На „Мелодия на годината ’87“ участва със същата песен.

От 2004 г. освен самостоятелно се изявява и в дует със сина си Боян Михайлов.

Заедно с Мими Иванова и Росица Кирилова създават трио „МВР“ (по първите букви на имената им – Мими, Ваня, Роси). През 2005 г. триото записва албума „Спасителки на плажа“, който е изцяло по музика, текст и аранжимент на Развигор Попов.

Ваня Костова е единствената българска поп-певица, която изпълнява автентични народни песни с невероятно майсторство. Народните песни, които знае, са повече от естрадните, с които е известна. Някои от тях са „Бела съм бела юначе“, „Калиманку денку“, „Хей, поле широко“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Петко Ради пръстен даде“, „Великената хубост“.

Звездата на Ваня Костова изгря с участието ѝ в група „Тоника СВ“ и въпреки драматичното ѝ напускане на формацията, песните които е изпълнила като част от групата, винаги ще останат едни от най-любимите ни.

Ваня Костова умееше с красота, нежност и финес да предаде и най-тъжните послания в песните си.

НЕКА БЪДА ТВОЯТА ЕСЕН
Текст: Станка Пенчева

Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека, нека бъда твоята есен.
Нека бъда твоята есен,
ще тежа във ръцете ти златна и зряла,
ще се стича в сърцето ти моята сладост,
и кръвта ти ще стане вино- есенно младо.
Дрехата си, ще ти постилам,
като златна затоплена шума,
и укротена, и немилвана
аз до теб ще лежа безшумно.
Не можах да бъда твоята пролет –
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда твоето лято
друг се къпа в реките горещи и бели.
Няма да има пролетни мълнии,
юлски горещници няма да има,
с кротка нежност ще те изпълня,
с ябълков дъх и с нещо без име.
Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека, нека бъда твоята есен.

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ!