.
ЛИРИЧНА АРИТМИЯ
Да изтървеш сърцето си
и то да полети
като птичка,
която за пръв път напуска гнездото –
ще полети нагоре-надолу
стремглаво, стремително,
сантиментално,
ще си помислиш,
че цяла вечност така ще лети,
но после ще кацне птичката на някоя
електрическа жица,
свързваща твоя град с моя,
твоята тъга с моята,
твоето сърцебиене с моето,
твоята кардиограма с моята –
една права линия.
С ЛЮБОВ И БЕЗ ОМЕРЗЕНИЕ
Какво казала едната стена на другата,
знаем от Селинджър:
„Ще се срещнем на ъгъла!“
А дали и какво си говорят земята и небето,
някой знае ли?
„Ще се срещнем на хоризонта!“
И си обещават среща като мъж и жена,
живели в различни епохи.
ТЪГУВАМ
Веднъж на последната спирка на едно градче
едно момиче и едно момче се срещнали.
Били толкоз красиви това момиче и това момче,
че млъкнали даже кварталните вещици.
А после дошъл един стар автобус,
случайно минавал оттук – за депото пътувал.
И отпътували те, ръкомахайки стихове наизуст.
Тъгувам.
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ТИ МАХА ЩАСТЛИВО
И ако някога кацне в твоята длан пеперуда,
и погледне с усмивка в очите ти тъжни,
да знаеш, че от двора на всякоя лудница
човекът, който ти маха щастливо, не лъже.
СИНЪТ МИ В КОВЧЕГА
Исках да го хвана под мишниците
и да го вдигна на крака
Беше 195-сантиметров мъж.
Но беше олекнал все пак.
С 21 грама.
Стой така! – да му изкрещя.
Или да го помоля – мъничко постой така, момчето ми…
И да полетя до най-близката стоянка за таксита.
И да кажа на първия шофьор:
Двама сме.
Ще пътуваме за небето…
И ако шофьорът тогава откажеше,
не знам…
ПЪТЯТ
Уж вървиш по земния път,
а един ден стигаш небето.
Тук изобщо не пиша за смърт.
Чудя се само къде са крилете ти!
РАЗПИСАНИЕТО
Някой някога ще ти каже,
че влакът заминал е.
Но запомни какво ще ти кажа аз-
влакът заминава тогава,
когато ти си в него.
Другото е разписание.
Което си длъжен да нарушаваш!
