.

В началото Карл Юнг споделя идеите на Зигмунд Фройд, дори е сред най-активните участници в Международната психаналитична асоциация.

Юнг става известен с метода си за словесните асоциации – най-бърза реакция с дума-отговор на подадена на лицето дума-стимул.

Юнг не изследва значението на думата-асоциация, а изследва особеностите на реакцията.

Забавянето на реакциите, неразбирането на думата-стимул или механичното й повторение са признаци за наличие на емоционалон напрежение.

Представи, чието изказване е нежелателно за пациента могат да са причина за невротичното поведение.

По-късно Юнг се разграничава от Зигмунд Фройд. Той не приема постулата за сексуалното влечение като движеща и основна сила на поведението.

Под термина „либидо“ Юнг разбира всяка потребност.

Според него в сферата на неосъзнатото са скрити не само инстинкти, но и социално обусловени преживявания, които са били санкционирани.

Те могат да бъдат много разнообразни. Затов хистерията, неврозата, неврастенията, присъстват при всяко индивидуално поведение, противопоставящо се на социалните норми.

В своето учение Карл Юнг говори за аналитична психология. Един от центровете на аналитичната психология е колективното несъзнателно.

При съществуването на човешкото общество се изграждат т.нар. архитипове, характерни за различните етноси и раси, които съдържат елементите на неосъзнатото в колективното съзнание.

Архитиповете са организатори на поведението и произлизат от човешкия опит – сънища, фантазии, твърчество, халюцинации, психични разстройства.

Карл Юнг създава типологията на характера, която и до днес се използва в психологията:

1.Интровертен тип характер – насочен към себе си, склонен към самосъзерцание и самоизследване, което може често да доведе до проблеми в общуването.

2.Екстровертен тип характер – насочен навън, към другите. Открит е и няма склонности към самовглъбяване.

А кой наистина е бил Карл Густав Юнг можете да разберете от книгата му „Автобиография – сънища, спомени, размисли“, от която ви представяме малка част:

… И колкото повече остарявах, толкова по-малко разбирах или прониквах в себе си.

Удивен съм, разочарован съм, но и съм доволен от себе си.

Аз съм тревожен, потиснат и възторжен.

Аз съм всичко това, но не мога да пресметна сбора.

Не съм в състояние точно да определя ценното или неценното, нямам преценка за себе си и за моя живот.

В нищо не съм напълно сигурен.

Нямам определени убеждения – за нищо, наистина.

Знам само, че съм роден и съществувам, и ми се струва, че съм бил направляван.

Съществувам по силата на нещо, което не познавам.

И въпреки цялата несигурност усещам някаква опора под всичко съществуващо и една приемственост в моя начин на съществуване.

Светът, в който сме родени, е груб и жесток и същевременно – божествено красив.

Въпрос на темперамент е да приемеш кое натежава: безсмислието или смисълът…

Аз храня плахата надежда, че смисълът ще натежи и ще спечели битката.

Когато Лао Дзъ казва: „Всички са ясни, само аз съм облачен“, това е същото, което аз чувствам в моята напреднала възраст…

Това е старостта – едно ограничение.

И все пак – колко много неща ме изпълват: растенията, животните, облаците, денят и нощта, както и вечното в човека.

И колкото по-неуверен в себе си се чувствах, толкова повече нарастваше чувството ми за родство с всички неща.

Да, имам усещането, че цялата тази отчужденост, отделяла ме от света тъй дълго, се е пренесла в моя вътрешен свят и ми е разкрила до каква неподозирана степен съм чужд на самия себе си.

 К.Г. Юнг – „Автобиография – сънища, спомени, размисли“

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Неврозата е всъщност опит за самоизлекуване – КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ