.

Червеният цвят е свързан с принципа на Любовта.

Той снабдява човека предимно със сурова, неорганизирана енергия.

Въздействието на червения цвят от цъфтящи цветя, кристали, багри в обстановката, цветове на дрехите и пр. трябва да се използва за укрепване на жизнеността и при лекуване на анемия.

Употребен обаче прекалено, той събужда в човека най-низшите страсти, прави го раздразнителен, несдържан и безсистемен, избухлив, свадлив и побойник.

Оранжевият или слънчевият цвят, употребен умерено, прави човека самостоятелен и самоуверен, индивидуалист, оригинален, системен, определен, постоянен, точен, работлив, плодовит и винаги
стремящ се към творчество. Когато организмът е лишен от силите на този цвят, липсват тези качества.

Чрезмерното натрупване на енергии от оранжевия цвят поражда следните отрицателни качества: надменност, гордост, безразличие, студенина; липса на индивидуалност, на постоянство, на творчески стремеж и самобитност и загуба на вяра в разумността.

Жълтият цвят е свързан с принципа на Мъдростта.

Следователно, когато силите на жълтия цвят са умерени в човешкия организъм, това прави главния мозък и човешкия ум активни, работоспособни, плодовити, дава добро здраве и равновесие на силите в нервно-мозъчната система.

В този случай човек се интересува от наука и може да има успех в коя и да е нейна област.

Ако влиянието на жълтия цвят в човека е чрезмерно, централната нервна система е в напрежение, човек е нетърпелив, припрян и амбициозен, умът му е наклонен към отрицателното и дребнавото в живота.

Липсата на сили от жълтия цвят дава отпадналост на нервната система и вследствие на това – по-голямо или по-малко безсилие за умствена дейност и безразличие към науката.

Яснозеленият цвят има отношение към Надеждата.

Когато неговите сили в организма са умерени, човек се чувства жизнерадостен, винаги е обнадежден, жизнен и устойчив; притежава силна воля и изпълнителни способности; похватен, сръчен и практичен е и има успех в материалните работи.

Прекаленото натрупване на сили от зеления цвят дава алчност, грубост, егоизъм и скъперничество. Когато в човека липсват силите на зеления цвят, той губи надежда, лесно се обезсърчава, волята му отслабва, обърква
материалните си работи.

Ясносиният цвят се свързва с принципа на Истината и със свободата.

Умереното влияние на ясносиния цвят в човека го прави истинолюбив, религиозен, благоразумен, идеалист, благороден, толерантен, независим, справедлив, свободолюбив, спокоен, добре разположен, доволен, благодарен, весел, благожелателен, благодетелен, покровителствен, изобилен.

Прекаленото влияние на ясносиния цвят прави човека тщеславен, празнодумец, показен, самодоволен, жаден за почести, слава, удоволствия и развлечения, студен, безразличен, неискрено доброжелателен.

Слабото влияние на ясносиния цвят показва загуба на Любов към Истината и свободата, загуба на благородство, съвестност, справедливост и т. н.

Тъмносиният цвят е свързан с Добродетелта, която е основа за развитието на всички дарби и способности.

Умереното, хармонично влияние на тъмносиния цвят дава на човека стремеж към добротворство; прави го тих, кротък, нежен, любезен, миролюбив, сговорчив, приспособяващ се, с добра обхода, с любов към реда, чистотата, почтеността, нравствеността, хармонията и красотата; прави го дружелюбен, общителен, любвеобилен, състрадателен и милосърден.

Когато силите на тъмносиния цвят преобладават, тогава се получава прекомерна дейност на чувствата, разточителност в чувствените изживявания, разпуснатост, лекомислие, повърхностност, липса на съзнание за отговорност и дълг, пресита, отегчение, преумора, изобщо – неразграничаване на Доброто от злото.

Недостатъчното влияние на тъмносиния цвят прави човека нечист, безпорядъчен, лишен от естетичност, миловидност и любезност, недружелюбен, неотзивчив и несъстрадателен.

Виолетовият цвят е свързан с Правдата.

Когато неговото влияние е умерено и хармонично, човек е смел, решителен, безстрашен, справедлив; има любов към обществения ред, към обществената дейност, към спазване на законите; прави го много оригинален, предприемчив, предвидлив, интуитивен, прозрителен в полето на Истината, гениален, прометеевски благодетелен.

Когато влиянието на виолетовия цвят е чрезмерно, това предразполага човека към диктаторство, насилие, към загуба на обществени влечения, към ограниченост, фанатизъм, студенина, безсърдечност, тираничност и омраза.

Слабото влияние на виолетовия цвят прави човека малодушен, безидеен, неопределен, непредприемчив, страхлив, нерешителен, безразличен към живота на околната среда.

Влиянието на черния цвят се проявява в човека тогава, когато в него отслабне влиянието на червения, жълтия и ясносиния цвят, т. е. когато той направи редица нарушения спрямо принципите на Любовта (червения цвят), на Мъдростта (жълтия цвят) и на Истината (синия цвят).

В този случай човек се лишава от жизнедателните сили на червения, от светлината на жълтия и от благословението на ясносиния цвят.

Черният цвят е резултат от стремежа на човека да скрие своите грешки.

Иван Антонов, „Астрология – наука за звездите“