СУЕТА НА СУЕТИТЕ
Облак разперва криле.
Аз разпервам криле.
Дали излитат птици,
или облакът иска да е жива картина,
а аз искам с поглед да я рисувам?
ОГЪН БЕЗ ЖУПЕЛ
(триптих)
І.
Огън без жупел.
На фона сияе в зелено гора.
Езиче от пламък излита
и преди да угасне,
парва небето.
ІІ.
Огън без жупел.
На фона сияе в зелено гора
Езиче от пламък излита
и преди да угасне,
драсва небето.
Избухва небесното зарево.
ІІІ.
Огън без жупел.
На фона сияе в зелено гора.
Езиче от пламък излита
и преди да угасне,
изгрява за миг звезда на небето.
Избухва от нея небесното зарево.
ЦВЯТ КРАСИВ
(триптих)
І.
Цвят красив,
извисил се над всички,
защо искаш да се слееш с небето?
Само го прегърни,
наслади се на него
и се върни при цветята.
ІІ.
Цвят красив,
извисил се над всички,
преклони се пред небето синьо!
ІІІ.
Цвят красив,
извисил се над всички,
ти си божествен,
но не искай да си божеството!
ПЪЛЕН КВИТ
/На поета Славчо Николов/
Видяхме града,
но не искахме да го видим.
И той ни видя,
но не искаше да ни види.
Градът и ние бяхме квит.
Във очите на града ние бяхме анонимни.
И във нашите очи той не беше по-различен.
Един друг хората така се виждат –
без да имат очи да се видят.
Но ако попитаме града какъв е,
ще ни каже,
че е град велик.
Но ако себе си попитаме какви сме,
ще кажем,
че и ние сме велики.
Градът и ние бяхме пълен квит.
Всеки за себе си беше велик.
Всеки за другия бе анонимен.
ТАЙНАТА НА СПАСИТЕЛЯ N.
Спасителят мечтаеше.
За море.
За плисък на вълни.
За чайки в светлия лазур.
За слънце с парещи лъчи.
И за удавница мечтаеше.
С разтупкано от страх сърце.
И с жажда за любов.
Болката ѝ сладка копнееше
от устните ѝ да изпие.
И с въздуха чист на гърдите си
да ѝ вдъхне живот.
На удавница спасителят съвсем не случи.
Удавник беше той.
В мечтата своя бе удавник.
И не искаше от нея той да се спаси.
А и беше убеден,
хвала на Бога,
че спасители от мечти в природата няма!
ГОСТЕНКА ЗЛА
Напоследък често взеха да говорят за смъртта –
тази неканена гостенка зла.
От фикс идеята смърт духът оскотява.
Тя в слепотата им сляпо ги води
в безпътния свят на всевечната тъмнина.
Диктатори и кожодери,
благородници и хуманисти,
дайте поклон на смъртта!
Изпратете я отвъд!
Свалете шапки пред покоите ѝ вечни.
И така,
докато Бог я възкреси.
На гроба ви свещен тогава тя ще сваля шапка,
макар и върху него да се сипят ругатни,
или на гроба ви с позорна слава
последна почит тя ще ви отдава
над могилата със лаврови венци.
БЕЗСМИСЛИЦА И СМИСЪЛ
В безсмислицата взряха поглед всички
и се вкамениха –
в нея имаше смисъл.
От смисъла зрънце ли беше,
или, противна на него,
тя му придаваше смисъл?
И двете!…
И двете!…
ГАРНИЗОННОТО СТРЕЛБИЩЕ
Винаги ще има някой,
изправен до стената в гарнизонното стрелбище
и обречен на разстрел.
Отсреща друг ще има –
екзекутор и палач,
обречен да разстрелва.
Очи в очи,
презрително и гневно,
ще се гледат началата.
Ще отекват изстрели.
И времето ще вика.
Историята ще кънти
и ще потръпва страховито.
Камбаните ѝ ще отекват във вековечния безкрай.
И този звън в човеците неспирно ще прониква.
В душата на света ще е сигнал за битка.
Картаген ще бъде разрушен.
Рубикон – преминат.
И по пътя на трънните цветя ще се възвиси Голгота.
Ще се възвисят Кръстът
и Мъченикът.
