.

ПОЖЕЛАНИЯ

Онзи старец внимателно се огледа
и светкавично но несръчно
грабна фаса
захвърлен на тротоара
от младежа току-що отминал

Пожелавам ти старче над теб да плисне
дъжд от пури и от цигари
египетски ароматни

Пожелавам ти
тоя свят
който още в зори те захапва
и така те оглозгва додето
като кост те захвърли

тоя свят
да се сгуши около тебе
като топъл пантоф

БАЩА

Върви през сърцето ми
старият ми баща
Не живя пестеливо
не събираше
зрънце по зрънце
нито къща си купи
нито златен часовник
де такива пари у чиновник

Живя като птица
песенно
ден за ден
но кажете ми може ли
един дребен чиновник
така да живее дълго

Върви през сърцето ми
моят баща
с извехтялата шапка
подсвирва си
весела песничка
и твърдо вярва
че в рая ще иде

БЕЗ ПРЕУВЕЛИЧЕНИЕ

Разказвам история
не съвсем интересна

изгарянето на стихове
става сред тишина
това е обряд
освободен
от жестове патетични

изгарянето на стихове става
между обикновени декори
маса три стола
библиотечка с книги

хартията се запалва
пламъкът заиграва
димът отива нагоре

Когато се раждаха думите
от радост крещях
сега мълча

НЕИЗРАЗИМО

Какво пишеш ти
излязъл от мрака
Защо избягваш
светлината на слънцето

Защото войната
отвори в мен
клепачите на милиони загинали

Какво там съчиняваш
какво въздигаш
опръскан с кръв

Думи съчинявам
въздигам своето време

Толкова дълго вече
трудът ти от слънце лишен
продължава

Неизразимо тежко е
да опишеш
какво е една сълза

НАКАЗАНИЕ

Днес
в този момент
животът без вяра вече е присъда
предметите стават богове
тялото става бог

но това е бог безогледен и сляп
той погубва своя поклонник
изяжда го смила изхвърля

* * *

Хвърляха пръст по ковчега
по отворените очи
по светлината

той ги наблюдаваше
отстрани
оттегляйки се
все по-дълбоко

остана в родната реч
в земята
като детенце
в лоното на своята майка

не успяха да го откъснат
да го изхвърлят
расте

Несъмнено, Тадеуш Ружевич е една от най-ярките и значими фигури в следвоенната полска литература.

Поет, прозаик, есеист, драматург с внушително по обем и по идеи творчество, вече шест десетилетия той стои в центъра на полския литературен живот, в центъра на много дискусии за ролята на поезията в съвременния свят.

Безспорен новатор, Ружевич спечели признанието и на полските академични среди, обявили го за „доктор хонорис кауза” на пет полски университета.

Биографична бележка: Здравко Кисьов

превод: Здравко Кисьов, Първан Стефанов