.

Животът е серия от събития, които ние сме създали и привлекли към себе си. Вселената е също серия от събития, всички от които стават независимо от нашите мнения за тях.

Всичко просто е и при това е съвършено. Звездите са си на местата. Всяка снежинка, която пада, се приземява точно там, където трябва.

Температурата всеки ден е точно такава, каквато трябва да бъде – фактически дори приписването на цифра върху термометъра е някаква преценка за температурата, когато мисли те за нея.

Бурите, наводненията, сушите, положението на реките и планините, орбитите на планетите – всичко това просто е.

Вселената ни се представя с цялото си съвършенство. Няма нищо за прощаване, защото няма нищо за преценяване и няма никой за обвиняване.

Когато знаем, че създаваме всичко, от което се нуждаем за собственото си съществуване, сме в позицията да знаем, че създаваме цялата омраза и гняв, които храним към другите.

Ние дори сме създали тези други в живота си с цел да разполагаме с някого, когото да обвиняваме.

Потребността ни да прощаваме е огромна заблуда. Убеждението, че другите не е трябвало да се отнасят към нас така, както са го направили, е, разбира се, краен абсурд.

Вселената винаги работи по начина, по който трябва да работи, и така е с всичко в нея – дори и с нещата, преценени от нас като погрешни, неправилни, жестоки или болезнени.

Желанието ни да подобрим тези неща е също част от съвършената вселена. Как може другите да не са се отнесли с нас така, както са го направили?

Вместо да сме гневни от начина, по който сме били третирани, независимо от това, колко ужасно сме го преценили, трябва да се научим да разглеждаме тяхното отношение от друга перспектива.

Те са направили това, което са знаели как да направят в обстоятелствата от техния живот. Останалата част от нещата, които носим със себе си, са си наши. Ние си ги имаме.

Ако е омраза и преценка, тогава това е, което сме избрали да носим със себе си, и това е, което ще раздаваме на другите.

Вие буквално сте предали контрола върху живота си на онези, които сте преценили като сгрешили по отношение на вас.

Научаването да прощаваш включва научаване да коригираш погрешните представи, които си създал със собствените си мисли.

След като изчистите мислите си, ще поемете пълната отговорност за себе си, включително и за това, как се отнасят към вас, и ще стигнете до точката, където прошката не е нещо, което трябва да практикувате.

Ще сте коригирали всичките си погрешни представи и ще елиминирате трите източника на недоволството си, които на първо място създават потребността от прощаване.

Разбирането на тези „изкривявания на мисълта“ ще доведе до практикуване на прошката и в крайна сметка до свободата от необходимостта да се прощава.

из „Вашите слаби места“