.

Гилбърт Кийт Честъртън (29 май 1874 – 14 юни 1936) е английски писател, философ, светски теолог, литературен и художествен критик. Наричан е „принцът на парадокса“.

Списание „Тайм“ пише за стила му на писане:

„Когато е възможно, Честъртън изказва мнението си с помощта на популярни поговорки, пословици, алегории – първо внимателно ги обръща наопаки.“

Оградата на Честъртън е принципът, че не трябва да се правят реформи, докато не се разбере причината за съществуващото положение на нещата:

По въпроса за реформирането на нещата, за разлика от деформирането им, има един ясен и прост принцип; принцип, който вероятно ще бъде наречен парадокс. В такъв случай съществува определена институция или закон; да речем, за по-голяма простота, ограда или порта, издигната на пътя. По-модерният тип реформатор се приближава до нея и казва: „Не виждам смисъл от нея, нека я премахнем“. На това по-интелигентният тип реформатор е добре да отговори: „Ако не виждате полза от нея, със сигурност няма да ви позволя да я премахнете. Отидете си и помислете. След това, когато се върнете и ми кажете, че виждате полза от нея, може би ще ви разреша да я унищожите.“ Никога не събаряйте една ограда преди да разберете причината за построяването й!

И още велики мисли от Честъртън:

Всеки иска да го информират честно, безпристрастно, правдиво и в пълно съответствие с неговите възгледи.

Да си журналист до голяма степен значи да съобщаваш, че лорд Джоунс се е споминал на хора, които изобщо не се подозирали за съществуването на лорд Джоунс.

Ако нямаше Бог, нямаше да има и атеисти.

Самият разум е въпрос на вяра. Проява на вяра е да се твърди, че мислите ни изобщо имат някаква връзка с действителността.

Който не вярва в Бог, започва да вярва във всичко останало.

Чудото е свободата на Бог. Чудото е мигновена власт на духа над материята.

От долината човек вижда нещата големи, а от върха — дребни.

За да бъдеш достатъчно умен да докопаш всичките пари, трябва да си достатъчно глупав да ги искаш.

Истинският войник не се бие, защото мрази това, което е пред него, а защото обича това, което е зад него.

Начинът да обичаш нещо е да осъзнаваш, че може да го загубиш.

Няма безинтересни неща, само незаинтересовани хора.

Без образование сме в страшна, смъртна опасност – да се отнасяме сериозно към образованите хора.

Жената използва интелигентността си, за да намери причини, подкрепящи интуицията ѝ.

Психоанализата е изповед без опрощение на греховете.

Приказките не казват на децата, че има дракони. Децата знаят това. Приказките казват, че драконите могат да бъдат убити. (Приказките са повече от верни – не защото лъжат, че дракони съществуват, а защото твърдят, че драконът може да бъде победен.)

Именно смирените хора говорят много, а гордите твърде много контролират себе си.

Когато човечеството вече не произвежда на света щастливи хора, то започва да произвежда оптимисти.

Толерантността е добродетел на хората без убеждения.

Фанатик е този, който възприема насериозно собственото си мнение.

Всички хора, които действително вярват в себе си, се намират в лудница.

Една от безбройните диви шеги на истината е, че не знаем нищо, докато не разберем нашето невежество.

Човек никога няма да бъде добър, докато не осъзнае колко е лош или колко лош би могъл да стане.

В смелостта има ясно противоречие: силно желание за живот, което е приело формата на готовност за смърт.

Светът не се променя от нашите думи. Светът може да се преправи не с упреци и похвали, а само с дела. Това, което е направено, казват, не може да бъде отменено.

Единственият минус на демокрацията е в това, че тя не търпи равенство.

Четенето на хубави книги е полезно, защото ни пречат да станем „наистина модерни хора“. Когато ставаме „модерни“, ние се оковахме във вериги към последния предразсъдък; така че, харчейки последните си пари за модна шапка, ние се обричаме на старомодното. Пътят на вековете е осеян с трупове на „истински съвременни хора”.

Ако не сте разбрали един човек, нямате право да го осъждате, а ако сте го разбрали, то е напълно възможно, да не пожелаете да го правите.

Ако семената, посадени в черната пръст може да се превърнат в толкова красиви рози, в какво ли би могло да се превърне сърцето на човек в дългия си път към звездите?