.

Ние не живеем собствената си идентичност, а сме се научили да играем определени роли.

Научили сме се да се държим така, че да имаме „успех“, да намираме признание и да се харесваме.

Такива сме, защото другите го искат, и наричаме резултата с гордост „личност“.

Дълбоко в себе си обаче ясно чувстваме, че нещо не е наред, че се разминаваме със себе си. Чувстваме се некомфортно, недоволни, неосъществени, въпреки явния си успех.

Душата ни е тъжна, защото я затваряме в калъпи, модели, роли и поведение, наложено от възпитанието ни, които всъщност нямат нищо общо с нас.

Така сами се изнасилваме и се чудим защо сме болни и нещастни.

Но душата ни крещи за правото си да живее себе си, защото мисията й е да бъде себе си.

Всяка болест, всяко нещастие е знак, че ние не сме себе си.

Болестта е само видим признак за липса на цялост. Докато не я постигнем, се нуждаем от болестта като послание.

Преди тялото ни да се разболее, вече сме болни в много по-дълбок смисъл и това, което наричаме болест, всъщност е опит на организма да възстанови хармонията.

Това, което наричаме болест, не е същинската болест, а в буквалния смисъл на думата „ин-формация“ на организма, че нещо не е наред. Посланието за нарушената хармония е „приело форма“ и се превръща в информация.

А как постъпваме ние? Опитваме се да отстраним тази информация и забравяме да се погрижим за истинското заболяване.

Всеки изживява болестта си по различен начин. За материалиста болестта е нещо безсмислено и болното тяло – един вид „изменник“, с когото може да му провърви или да извади лош късмет.

Набожният ще тълкува болестта си като следствие от престъпването на Божите заповеди и ще се моли за изцеление.

Езотерикът ще е склонен да открие в болестта следствие от кармични закони, а високообразованият приема болестта като естествен резултат от бактериална или вирусна инфекция.

Духовно зрелият човек обаче прозира действителността зад илюзията и вижда болестта като следствие, предхождано от съответна причина. 

Той знае, че няма никакъв смисъл в отстраняването само на следствието и че симптомът изчезва от само себе си, щом причината е осъзната.

Той познава и уважава законите на природата и знае, че природата също допринася за нашето здраве. 

Той знае също, че съзнанието му познава най-задълбочено собственото му тяло и настойчиво иска съвет от интуицията си.

Той е пълнолетен пациент, а терапевтът е само негов съветник, чиито професионални познания първият използва, за да взема решения, поемайки цялата отговорност за тях.

Който иска цял живот да бъде здрав и в добра форма, никога не е късно да започне да работи над себе си, но много хора не знаят как да си помогнат. А простичките неща винаги са били най-добрите.

Ако хората с наднормено тегло ядяха по-малко, ако пиячите пиеха по-малко, пушачите престанеха да пушат, мързеливците се движеха малко повече и всички дишаха правилно, мислеха положително, четяха добри книги и гледаха красиви неща, бихме могли да спасим повече живот и да победим повече болести, отколкото с всички скъпи методи на съвременната медицина.

Следователно, ако искаме да оздравеем и да запазим здравето си, да получим ново вместо старото тяло, трябва най-напред да изличим от съзнанието си всички мисли за болести и старост.

Някои хора изглежда смятат, че е достатъчно човек да вярва в Бог, за да може спокойно да нарушава неговите закони, без да се налага да понася последиците.

Здравето на тялото, духа и душата е наше духовно наследство и нямаше да познаваме болестите, ако живеехме според законите на Творението.

Отново ще бъдем цели /„из-целени“/, като слеем в хармонично цяло четирите природи на човека – спиритуалната, менталната, емоционалната и физическата – и действаме от името на това цяло в съзвучие с Творението.

Ключът към жизнерадостта не е младостта, защото младостта е липса на житейски опит, който едва ли някой иска да заличи. 

Истинският ключ към жизнерадостта е виталността, а тя не е свързана с определена възраст. Тя може да се изгражда, поддържа и увеличава.

Всички искат да доживеят до дълбока старост, но никой не иска да е стар. Във всеки случай смисълът на живота не се състои в това човек да стане колкото може по-стар, за да бъде болен и нещастен, защото днес повечето хора не живеят по-дълго, а само по-дълго време боледуват.

Докато спазваме договора си с природата, природата ще изпълнява своята част от него.

из „Езикът на симптомите“