.
Няма акт на доброта, независимо колко малък е, който да е загуба на време.
Жестовете на емпатия и добронамереност са израз на обич, благодарност и истинска мъдрост. Те ни свързват с другите по възможно най-пълноценния и благороден начин.
Интересно е, че още Чарлз Дарвин е говорил за огромното влияние на добротата върху живота и развитието на човешките същества. Според него тя е нашият най-силен и ценен инстинкт, който прави оцеляването възможно не само за човечеството като вид, но и за всички живи същества.
Добротата има своето собствено пространство в мозъка и използва невронните мрежи на емпатията. Когато някой около нас страда и се нуждае от грижа, той насърчава добротата ни, провокирайки ни да му предложим помощта и утехата си.
Този изключителен механизъм има конкретна цел: да ни накара да разберем, че сме много по-силни, когато сме свързани с други хора, отколкото когато сме сами. Това е интересен момент, който бихме искали да разгледаме малко по-задълбочено.
Човешките същества са програмирани да бъдат добри
Джером Каган е известен професор по психология в Харвардския университет, който защитава идеята, че добротата е заложена в човешкия мозък.
Както казва Чарлз Дарвин, добротата – подобно на любовта, състраданието и грижата за другия, са биологични тенденции, които имат своята конкретна цел – да ни помогнат да оцелеем като вид.
За съжаление, само защото мозъкът идва с тази вече „инсталирана програма”, не означава, че сме склонни да поставяме добротата на първо място в списъка с приоритетите си. Съществуват други биологични тенденции, които също имат огромно влияние върху нашето поведение – гняв, ревност и, разбира се, насилие.
От своя страна Даниел Големан ни напомня, че една от най-интензивните емоции за мозъка е състраданието – когато я изпитваме, се активира цялата лимбична система, освобождават се и неврохимикали – като окситоцин, които организират цяла феерия от положителни емоции, сред които емпатията и желанието да направим добро ни облагородявят още повече като вид. Това е невероятен феномен, който заслужава да бъде практикуван.
Според експертите по човешки емоции добротата е наследствен инстинкт, който е учил нашите далечни предци, че във враждебна среда не оцелява най-силният, а по-скоро онзи, който е създал около себе си най-добрата мрежа за подкрепа.
Емоциите са заразни, а нашите огледални неврони ни позволяват да идентифицираме страха у другия, за да предвидим риска, или да разберем, че помощта, която оказваме на околните, е един от начините да инвестираме в себе си, така че в бъдеще и ние да бъдем подпомогнати, когато имаме нужда от това.
Добротата и състраданието подобряват психичното здраве
Дахер Келтнер, професор по психология в Калифорнийския университет, обяснява, че ценностите, които съставляват гръбнака на съвременните общества, напълно разрушават нашата естествена склонност към състрадание и доброта.
Парите например са един от основните аспекти, които ни индивидуализират, изолират и подтикват към ожесточена конкуренция.
Ние губим както чувството си за социална близост, така и желанието си да признаем благополучието на нашите връстници, защото неусетно се превръщаме в съперници, които се надпреварват за повече отличия, пари и придобивки.
Ето по тази причина най-богатите хора най-рядко проявяват състрадание.
Практикуване на състрадателна медитация
Интересно е обаче да се отбележи, че състраданието, както и добротата, могат да бъдат тренирани. Ако осъзнавате, че сте се дистанцирали прекалено много от своята същност и се ръководите предимно от егоизъм и материализъм, може би е време да помислите за необходимостта от промяна.
Според проучване, публикувано в списание „Psychological Science”, практикуването на състрадателна медитация активира зони в мозъка, които отдавна не са използвани.
Състрадателната медитация е будистка техника, основана на визуализация.
Тя включва представяне на различни ситуации, в които любим човек преминава през труден период, а вие отвръщате на болката му със състрадание и помощ.
Визуализацията започва с мислене за хора, които са ви близки, но постепенно разширявате кръга, минавайки през приятели, колеги, съседи и познати, докато стигнете до напълно непознати.
Основната идея е да съчувстваш на болката, проблемите и страха на другия човек и да бъдеш готов да му предложиш помощта си.
Този тип медитативни упражнения включват правилен контрол на дишането и контакт с най-дълбоките ви емоции. Според изследователите те облекчават стреса и ни помагат да инвестираме в благосъстоянието на другите с вътрешно богатство, способно да промени света.
Защото добротата е единствената инвестиция, която никога не се проваля.
Редактор: Ина Фенерова
Източник: psychology.framar.bg