.
„Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен!“ – така каза Ницше, после полудя, после умря.
Защото това са красиви думи, но не са истина.
Всичко, което не ни убива веднага, ни убива малко по малко, неусетно.
Убивайки нашата доброта и почтеност. Нежност и искреност. Отвореност, Щедрост, Ясна визия и Нежно сърце…
Измамата, предателството, подлостта, неблагодарността, жестокостта, несправедливостта могат да убият не наведнъж. А капка по капка…
Бъди търпелив, изтърпи, раната ще зарасне. Белегът ще остане – груба кожа. И така, постепенно, ще расте тази кожа, без да забележите как се случва.
И можете да се утешите – станах по силен! Да. Но в душата друга струна се скъса, още една кристална камбана пада.
Нещо или някой е умрял там, в душата – добра фея или малко ангелче. Които бяха част от теб.
И вече знаете точно как да реагирате на удар. Как да кажете жестока дума. Как да дадете ресто при необходимост.
Вече знаеш със сигурност, че могат да удрят – ей така, без причина. Или вместо благодаря. И изобщо не си изненадан. Свикваш с това.
И се учиш да търпиш или да защитаваш себе си.
Но с всеки удар, предателство, разочарование, губиш нещо безвъзвратно. Завинаги то си отива и умира. И ставаш по-силен, да. Но за сметка на други важни качества.
Всичко, което не ме убива, просто ме убива постепенно.
Но ме прави по-силен или по-безчувствен? Кой знае?
Трябва ми по-малко от това, което те убива. И тези, които убиват, да са по-малко. Защото те така или иначе са убийци. Убийци на други нежни Души и добри изблици…
автор: Анна Кирьянова
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Защо са опасни празните хора?