.
Животът е страдание. Казал го е още Буда, ясно и недвусмислено. Християните изразяват тази идея със символа на божественото разпятие. Еврейската вяра е пропита от спомена за това страдание.
Това, че животът и ограниченията са тъждествено равни, е главният и най-сигурен признак на съществуването. Тленността на Битието ни прави уязвими към болката от социалното осъждане и презрение и към неизбежната разруха на телата ни.
Но цялото това страдание, колкото и да е ужасно, се оказа недостатъчно, за да провали света и да го превърне в ад – така, както нацистите, маоистите и сталинистите провалиха света и го превърнаха в ад.
За това е нужна лъжата, както ясно се изразява Хитлер:
Колкото по-чудовищно излъжеш, толкова по-бързо ще ти повярват. Обикновените хора по-скоро вярват на голямата лъжа, отколкото на малката. Това съотвества на примитивната им душа. Те знаят, че за дребното и самите те са способни да излъжат, но да излъжат за повече, май биха се притеснили. Голяма лъжа даже няма да им дойде наум. Ето защо масите не могат да си представят, че другите са способни на къде по-чудовищни лъжи, на къде по-безсъвестно извращаване на фактите. И даже когато им разяснят, че става въпрос за чудовищна измама, те все още ще продължават д се съмняват и ще бъдат склонни да смятат, че вероятно тук все пак има частица истина.
За да се появи голямата лъжа, първо трябва да се роди малката. Малката лъжа, образно казана, е стръвта, която Бащата на лъжата /Този израз се среща в Евангелие от Йоан 8:44 и описва дявола- б.пр./ използва, за да примамва жертвите си.
Размахът на човешкото въображение ни прави способни да мечтаем и да създаваме алтернативни светове. То е главният източник на творческите ни сили.
Но тази способност има и обратна страна и това е склонността да заблуждаваме и себе си, и другите по такъв начин, че да повярваме, че реалността е различна от тази, която познаваме, и да живеем според тази заблуда.
И защо да не лъжем? Защо да не извъртаме и изопачаваме истината, ако по този начин можем да извлечем малка изгода, да загладим положениието, да запазим мира или да не нараним нечии чувства?
Реалността има много лица и едно от тях е отблъскващо: трябва ли да се изправяме пред змийския й лик всеки път, щом съзнанието ни се пробуди, щом в живота ни настъпи обрат? Защо да не извърнем очи, когато гледката е твърде болезнена?
Отговорът е прост. Всичко на този свят се разпада.
Не мислете, че това, което е работело вчера, ще работи и днес. Наследили сме голямата и сложната машина на държавата и цивилизацията от хората преди нас, но те отдавна са мъртви и като такива не могат да отговорят на днешните промени. Но живите могат.
Ние можем да отворим очи и да променим каквото е нужно, за да може тази машина да заработи гладко. Другият вариант е да се преструваме, че всичко е наред, да не извършим необходимите поправки и накрая да проклинаме съдбата, защото нищо не върви както сме очаквали.
Всичко се разпада: това е едно от най-великите открития на човечеството.
Но със своята слепота, бездействие и самозаблуди ние ускоряваме естествения упадък на най-ценните си притежания. Когато не обръщаме внимание, културата запада и умира. И така побеждава злото.
Когато изразяваме лъжата с действия /повечето лъжи намират израз в делата, а не в думите ни/, се вижда само малка част от истинската й същност. Но лъжата е свързана с всичко останало.
Върху света тя произвежда същия ефект като капката мръсна вода, попаднала в кристална гарафа с шампанско. Би трябвало да я възпримаме като нещо живо, което расте непрекъснато.
Станат ли достатъчно големи, лъжите подкопават устоите на целия свят.
Но ако се вгледате вниматело, ще забележите, че най-големите лъжи са съставени от други по-малки лъжи, които на свой ред се изграждат от още по-малки лъжи – а най-малката от всички тях е зрънцето, от което покълва голямата лъжа.
Лъжата е нещо повече от изопачаване на фактите. Тя е целенасочено действие и може да се сравни с най-страшния заговор, замислян срещу човечеството.
Привидната й безобидност и тривиална подлост, жалката самонадеяност, която я поражда, и още по-тривиалното изплъзване от отговорност, към което се стреми – всичко това умело прикрива истинската й природа, стаената в нея заплаха и приликата й с най-големите злини, които хората извършват, често пъти с наслада.
Лъжите разрушават света. По-лошото е, че именно това е тяхното намерение.
Всичко започва с една малка лъжа. После идват още няколко, които да я подкрепят. Идва ред на изкривеното мислене, за да се избегне срамът, породен от лъжите. И още няколко лъжи, за да се прикрият последиците от изкривеното мислене.
И тогава идва най-страшното. Повторението превръща тези вече неизбежни лъжи в автоматично, условно, структурно и неврологично обусловено „несъзнателно” убеждение и стимул за действие.
Следва разочарование, защото действието, основано на лъжата, не довежда до желания резултат. Това, че не вярваш в тухлените стени, не значи, че няма да си строшиш главата, ако се опиташ да минеш през някоя. А после ще се ядосваш на реалността за това, че е създала стената.
Така се появява високомерието и чувството за превъзходство, които неизбежно съпътстват съчиняването на успешни лъжи /хипотетично успешни – и точно тук се крие най-голямата опасност. Очевидно всички са повярвали на лъжата, следователно всички, с изключение на мен, са глупави. Всички са глупави и заблудени от мен, а това значи, че всичко може да ми се размине/.
Тогава се оформя предположението:
Битието се поддава на моите манипулации. Следователно то не е достойно за уважение.
Това е моментът, в който всичко се разпада. Моментът, в който структурата на личността или на държавата се срива под въздействието на някаква злонамерена сила. А също и моментът, в който хаосът се надига от подземния свят и като потоп поглъща всичко познато. Но това все още не е Адът.
Адът настъпва по-късно, когато лъжите са разрушили връзката на индивида /или държавата/ с реалността. Тогава всичко се разпада. Животът се превръща в кошмар. В безпомощност и разочарование.
Надеждата постепенно умира. Лъжецът, подобно на Каин, отчаяно изтъква направените жертви, но не успява да угоди на Бог. Започва последното действие на драмата.
Измъчван от мисълта за постоянните провали, индивидът се озлобява. Разочарованието и провалът се сливат и образуват една фантазия: светът е твърдо решен да ми причини страдание, да ме унищожи и погуби. Аз трябва да отмъстя. Заслужавам го. В този момент индивидът се изправя пред портите на Ада.
Подземният свят, това ужасяващо и непознато място, представлява самото страдание.
В началото на времето, според западната култура, със силата на Словото Бог превръща хаоса в Битие. Според западните схващания се приема за аксиома, че Бог е сътворил мъжа и жената по свой образ и подобие.
Ние също използваме речта, за да превръщаме хаоса в Битие. Ние превръщаме многобройните възможности на бъдещето в реалността на миналото и настоящето.
Да говориш истината, значи да превърнеш в Битие най-благотворната от всички възможни реалности. Всяка постройка, изградена от истината, може да издържи хиляди години. Истината може да нахрани и облече бедните, тя дава на хората сигурност и благополучие.
Истината смекчава ужасната сложност на човека и я свежда до простотата на неговите думи, и така, вместо да бъде враг, той става съюзник.
Истината превръща миналото в нещо наистина отминало и се възползва по най-добрия начин от възможностите на бъдещето.
Истината е първичният неизчерпаем природен ресурс. Тя е светлината в мрака.
Вижте истината. Говорете истината.
Истината не се проявява под формата на споделени убеждения, защото тя не е колекция от лозунги, нито е идеология. Тя е нещо лично. Само вие можете да кажете каква е вашата истина.
Тя е такава, каквато е, въз основа на уникалните обстоятелства в живота ви. Разберете каква е вашата лична истина.
Изразете я внимателно и ясно както пред себе си, така и пред другите. Това ще ви даде сигурност и ще направи по-пълноценен живота ви сега, когато истината е част от убежданията ви. Бъдещето ще е по-благосклонно към вас и може да бъде съвсем различно от миналото, което е определено и неизменно.
Истината блика от най-дълбоките извори на Битието. Тя ще ви помогне да преодолеете неизбежната житейска трагедия, която кара душата да вехне и линее.
Ще ви помогне да надвиете ужасното желание да си отмъстите за тази трагедия – част от ужасния грях на Битието, което трябва да изпита всяко страдание просто за да същестува.
Ако животът е различен от това, което искате да бъде, опитайте да кажете истината. Ако отчаяно сте се вкопчили в някоя идеология или тънете в нихилизъм, опитайте да кажете истината.
Ако се чувствате слаби и отхвърлени, ако сте объркани и отчаяни, опитайте да кажете истината. В Рая всеки говори истината. Точно това го превръща Рай.
Казвайте истината. Или поне не лъжете.
из „12 правила за живота – противоотрова срещу хаоса“