.
ПОНЯКОГА СЕ ВИЖДАМ В ЕНТИЯ КРЪГ НА АДА…
Понякога се виждам в ентия кръг на ада,
далеч от пределите на твоя скут –
ти оставаш в предверието капризна и млада,
там някъде с теб съм самонадеян и луд.
Заселваме помежду си трети, четвърти и т.н.
с надежда мъртвия мрак да разкъртим –
със смътно чувство, че пътят е кратък
и припламващият пулс – безсмъртен.
Знаем приживе – един за друг сме предопределени:
пържим се в червени отблясъци,
където и да сме,
търсим се в съцветията на кръвта,
неспокойни
и
неуравновесени.
Всъщност не е ли истински ад – тоя ад
на сърцето…
ПРИТЧА
Истеричният флирт с тълпите
сатанински език заостри –
пърхат жертви недоубити
с раздробени стави и кости.
И съм сянка. И съучастник.
Острие, разсякло устата –
дето вие, скимти и мляска,
и отровни бивни размята.
Замижах. И кошмарът свърши.
Откънтя подземната врява.
И протестът със ствол прекършен
в нечий ум избуява…
ПРИСТРАСТИЯ
Обикнах нощната картина
на хълма призрачно красив –
далеч оттук ако замина,
сърцето ще я възкреси.
Обикнах блесналите бездни
на утринния сняг и дим –
завинаги ако изчезна,
плътта им ще ме прероди.
Обикнах слънчавите мрежи
на тази прелестна игра –
все някой ще ме забележи,
по склона ако заискря.
Око на птица ще вторача
в учудения небосвод
и леко ще отлитна в здрача
на своя следващи живот.
Автор: Минко Танев