.

Вече е ясно, че Сизиф е абсурдният герой.

Абсурден колкото със страстите, толкова и с мъчението си.

Презрението към боговете, омразата към смъртта и жаждата за живот му донесли това неизразимо изтезание, в което цялото същество се напряга заради нещо неосъществимо.

Това е цената, с която се заплащат земните страсти.

Нищо не се разказва за Сизиф в ада.

Митовете са създадени, за да може въображението да им вдъхне живот.

В този мит съзираме само едно тяло, напрегнато, силно, за да повдигне огромен камък, да го избута и да го извлече безброй много пъти по наклона; съзираме сгърченото лице, бузата, долепена до камъка, рамото, на което е опряна покритата с глина грамада, крака, който я поддържа, плътната прегръдка, чисто човешката сигурност на две ръце, пълни с пръст.

В края на това дълго усилие, измерено с простора без небе и времето без дълбочина, целта е достигната.

И Сизиф гледа как камъкът се търкулва бързо към онзи свят долу, откъдето той ще трябва отново да го изнесе до върховете. И пак слиза в равнината.

Именно в това завръщане, през тази пауза ме интересува Сизиф.

Лице, което се измъчва тъй близо до камъните, само се превръща в камък!

Виждам как този човек отново слиза с тежка, но равномерна стъпка към изтезанието, до чийто край никога няма да стигне.

Този час, в който за малко си отдъхва и който неминуемо идва, както и неговото нещастие, е часът на съзнаването.

Във всеки един от тези мигове, когато напуска върховете и навлиза малко по малко в убежищата на боговете, той надвишава съдбата си.

Той е по-силен от своята скала.

Този мит е трагичен, защото героят му е съзнателно същество.

И действително що за мъчение би било това, ако надеждата да успее го поддържаше на всяка крачка?

Работникът днес работи цял живот, има все едни и същи задачи и тази съдба е не по-малко абсурдна.

Но тя става трагична само в редките моменти, когато той я осъзнава.

Сизиф, божи пролетарий, безпомощен и разбунтуван, знае колко безмерна е жалката му участ. Това мисли той, докато слиза.

Прозорливостта, която би трябвало да представлява неговото мъчение, изчерпва същевременно неговата победа.

Всяка съдба може да се превъзмогне с презрение.

„Митът за Сизиф“