Бедните работници. Мамени и на всичко отгоре бити! Работата е проклятие. Долу работата, която трябва да вършиш, за да преживяваш. Тази работа не ни прави чест, както твърдят – тя само пълни търбусите на свините, които ни експлоатират. Затова пък онази, която вършиш за удоволствие и по призвание, облагородява човека. Би трябвало всички да могат да работят така. Виж ме: аз не работя. И да ме обесят, пак няма да работя. А виждаш, живея – живея зле, но без да работя.
Ненавиждам рекламата и се старая да я избягвам по всякакъв начин, макар че нашето общество е изградено върху рекламата.
Слава Богу, все още съм атеист.
Бог и Родина – безпогрешна двойка, чийто рекорд, що се отнася до гнет и пролята кръв, не може да бъде надминат от никого.
Ако в тази минута някой ми докаже, че Бог, в цялото негово сияние, съществува, това не би променило нито един аспект от моето поведение.
Харесвам усамотението, но при условие, че приятелите ми идват от време на време да поговорим за това-онова.
Ненавиждам тълпата. Наричам „тълпа” всяко сборище, в което има повече от шест човека.
Необходимостта да се яде не оправдава проституцията в изкуството.
Презирам педантизма и жаргона.
Времето не променя нещата. Човек живее в себе си. Пътешествията не съществуват.
Обичам точността. Навярно, това е мания. Не си спомням някога да съм закъснявал. Ако пристигна по-рано – разхождам се наблизо докато не дойде минутата, в която трябва да почукам на вратата.
За да се достигне красотата, винаги са необходими три условия: надежда, борба и обладаване.
Възрастта е нещо, което няма значение, освен ако не сте… кашкавал.
Обичам севера, студа и дъжда. В този смисъл съм истински испанец. Роден в страна, където е много топло, не зная нищо по-хубаво от огромните влажни гори и мъглите.
Обичам да похапвам рано сутрин. Лягам рано и ставам късно. В този смисъл, не приличам на испанец.
Не обичам политиката. Вече четиридесет години нямам никакви илюзии. Повече не й вярвам.
Ненавиждам вестникарските фотографи.
Независимо от отвращението ми към пресата, с удоволствие бих излизал от гроба си на всеки десет години и бих си купувал няколко вестника.
Безусловната забрана – много пъти съм го казвал – предизвиква усещане за грях, което може да бъде много сладостно.
Не харесвам зрелището на смъртта, но заедно с това то ме привлича.
Харесвам шума от дъжда. За мен това е напомняне за нещо изключително прекрасно. Слушам шума от дъжда през своя слухов апарат, но той не е предишният. Дъждът създава велики нации.
Сюрреалистите ги беше малко грижа за това, че за да влязат в историята на литературата и живописта, най-напред трябваше да преправят света и да променят живота – и това беше най-важното и неосъществено тяхно желание.
Обичам маниите. Понякога разказвам за някои от тях. Те помагат да живееш. Мъчно ми е за хората, които ги нямат.
Още като дете Луис Бунюел показва интерес към представленията – негови приятели разказват как той проектира сенки на екран, използвайки одеяло и магически фенер.
Освен това той се занимава с бокс и свири на цигулка. В детството си е силно религиозен, докато през шестнадесетата си година силно се разочарова от нелогичността на Църквата, съчетана с нейната власт и богатство.
През 1917 година Луис Бунюел постъпва в Мадридския университет, където първоначално учи агрономство, след това инженерство, а накрая философия.
В студентското общежитие на университета той се запознава с много млади артисти от Поколение ’27, като се сближава особено с художника Салвадор Дали и поета Федерико Гарсия Лорка.
През 1929 година Бунюел създава заедно със Салвадор Дали първия си филм, 16-минутният „Андалуското куче“.
Филмът, финансиран от майката на Бунюел, се състои от поредица шокиращи образи с фройдистки характер – известната начална сцена показва в близък план разрязването на женско око с бръснач.
„Андалуското куче“ е приет с ентусиазъм от зараждащото се по това време движение на сюрреалистите и продължава да бъде показван често в киноклубовете и в наши дни.
Целта на Бунюел е да шокира и предизвика интелектуалната буржоазия, като по-късно той казва:
В исторически план филмът представлява яростна реакция срещу това, което в онези дни се наричаше „авангард“ и което беше насочено изключително към артистичната чувствителност и разума на публиката.
Въпреки намеренията му, филмът постига голям успех и Бунюел коментира:
Какво мога да направя за хора, които обожават всичко ново, дори когато то е насочено срещу най-дълбоките им убеждения, или за неискрения корумпиран печат и за нелепото стадо, което вижда красота или поезия в нещо, което по същество е не повече от отчаян страстен призив към убийство?
След премиерата на филма Бунюел и Дали са официално приети в затворения кръг на сюрреалистите, ръководен от поета Андре Бретон.
„Дневна красавица“ с Катрин Деньов в главната роля е най-успешният филм на Бунюел в търговско отношение. Според филмовия критик Роджър Ибърт това „сигурно е най-известният еротичен филм на новото време и може би най-добрият“.
