.
УСМИХВАЙ СЕ…
Усмихвай се… На весел се преструвай…
Макар да ти изглежда безнадеждно.
В килера на Душата арестувай
Тъгата си… Но погали я нежно.
Завий я топличко… Приспи я някак.
Вземи се във ръце… И покажи се…
Приятели и врагове те чакат
отвън… Да те разгледат…. Усмихни се!
Усмихвай се… Дори да е противно…
Объркани… Те нека да притихнат.
Сензация!.. Последно!.. Екслузивно!..
Той въпреки… Той се яви усмихнат.
Усмихвай се… Дори… Дори, когато
Душата ти от мъка боледува.
И вие отмъстително Тъгата
и в стаята ти през нощта нахлува.
Какво ти коства… Никак не е мъчно…
Опитай… Непременно… На почивки…
Кой беше казал… Всички твои бръчки
са все следи от минали усмивки.
ВЪРНИ СЕ, ЛЮБОВ
Хайде… Върни сe, Любов… На къде в този студ си поела…
С този сак на гърба… И защо тайно всичко във него си взела?
Как!? И първата среща дори?.. И сълзите?.. Зелената блуза?..
И целувките в старата църква… И шамара по лявата буза…
Накъде ще ги носиш сега? Остави ги, молим те, тука!
Незаконния стар ресторант… И градчето, което шушука…
И морето… И нощното къпане… И страстта във водата и мрака…
„Ще се омъжа за теб!” И прекрасната проза на брака…
Нищо няма да вземеш… Не даваме… А това е, знай, наказуемо.
„Тръгвам!” – казваш. Какво изречение… И колко противно сказуемо!
Явно вече сме ти омръзнали… Господи! Ти не си същата.
Е, добре де, крадла такава… Разполагай охолно със къщата…
Имаш всичките стаи… И хола… Имаш книги, картини и вещи…
А пък ние ще си отидем… В оня остров… Безлюден… На свещи.
Стари … Голи… Без всякакъв свян… И без погледи любопитни.
И така ще останем до края… Някогашни и първобитни.
А пък ти ще скимтиш като кученце… Сам самичка… Далече, далече…
Хайде… Върни се любов… Този номер познат ни е вече.
Колко пъти си тръгваш така… Безвъзвратност пред нас имитираш…
И след туй на звънеца звъниш… И разплакана се прибираш.
И цигара не палиш дори… Нали десет години не пушим…
Във леглото при нас си легни… И така до смъртта да се сгушим..
