.
Овенът обича да побеждава. Това го знаят всички. По-малко хора обаче разбират, че той не изпитва особено удоволствие от победа, която някой му е подарил. Ако срещу него няма характер, позиция и поне малко съпротива, много скоро започва да се пита дали изобщо има човек отсреща.
Овенът е знак на Марс – планетата на волята, действието, съревнованието и способността да отстояваме себе си. Затова за него конфликтът невинаги означава, че отношенията са лоши. Понякога е точно обратното. Да му кажеш „не“, да не се съгласиш с него, да защитиш мнението си, дори да се скарате здраво, може да му вдъхне повече уважение към теб, отколкото постоянното „както кажеш“.
Това е един от парадоксите на Овена: той иска да стане на неговото, но невинаги харесва човека, който постоянно му позволява да става на неговото.
В началото подобен човек дори може да му бъде удобен. Овенът предлага – другият приема. Овенът решава – другият се съгласява. Овенът повишава тон – отсреща замълчават. Няма пречки, няма тежки разговори, няма битка за надмощие. Само че постепенно нещо започва да липсва.
Липсва срещата с чужда воля. Защото Овенът не търси непременно послушание. Много по-често търси човек, когото може да усети като равностоен. Някой, който има собствен център на тежестта и няма да го премести само защото Овенът е влязъл шумно в стаята.
Тук се появява и една неприятна особеност. Ако непрекъснато отстъпвате пред Овена от страх да не го ядосате, той може в един момент да започне да ви се ядосва именно защото му отстъпвате.
Не защото непременно е неблагодарен. А защото зад непрекъснатото съгласие той започва да подозира липса на позиция. „Ти наистина ли си съгласен с мен, или просто не смееш да ми противоречиш?“ И вторият отговор рядко печели уважението му.
Овенът проверява границите. При силно изразена овнешка природа често има нещо почти детско в начина, по който се проверяват чуждите граници: „А дотук мога ли? А още малко? А сега ще ме спреш ли?“
Ако граница така и не се появи, Овенът може да продължи много по-далеч, отколкото първоначално е възнамерявал. Не непременно защото съзнателно иска да властва над другия, а защото няма нищо, което да му покаже къде свършва неговата воля и започва чуждата.
И точно тук отношенията могат да станат странни. Единият непрекъснато отстъпва, за да запази мира, а Овенът става все по-раздразнителен. Отстъпващият си мисли: „Правя всичко, за да няма конфликт.“ Овенът усеща: „Защо само аз съществувам в тази връзка?“
За него мирът на всяка цена понякога прилича повече на безразличие, отколкото на любов. Не му трябва противник. Трябва му равен. Това е важната разлика.
Да отстояваш себе си пред Овен не означава непрекъснато да воюваш с него. Ако превърнете всяко негово изречение в повод за битка, вероятно просто ще получите две изтощени човешки същества и една врата, затръшната достатъчно силно, за да чуят и съседите.
Съпротивата, която Овенът уважава, е друга. Тя звучи приблизително така: „Разбирам какво искаш. Аз обаче искам друго.“ Без страх. Без театър. Без пасивна агресия. Точно тази простота често обезоръжава Овена повече от всякакви психологически игри.
Той може да избухне. Може да спори. Може петнайсет минути да ви обяснява защо грешите. Но ако усети, че срещу него стои човек, който няма намерение нито да го унижава, нито да се разтвори в него, уважението обикновено остава. Понякога дори нараства.
Любовта не е капитулация. Това е може би един от най-важните уроци в отношенията с Овен. Не се опитвайте да заслужите любовта му, като постепенно се отказвате от всичко, което може да го подразни.
Днес премълчавате едно. Утре отменяте свое решение. После се отказвате от нещо важно, защото „няма смисъл да спорим“. И някъде по пътя човекът, в когото Овенът се е влюбил, започва да изчезва. А това е последното, което той иска.
Защото зад цялата му борбеност често стои много проста потребност: да знае, че срещу него има жив човек. Човек със собствено желание. Собствено „да“. Собствено „не“. Някой, когото не може да размести само с един изблик на темперамент.
Овенът може да поиска да спечели спора. Но ако винаги му позволявате да го печели, един ден може да открие, че вече няма с кого да спори. И тогава победата започва подозрително да прилича на загуба.
Защо понякога ОВЕНЪТ губи интерес, когато получи това, което иска?