.
Той е човекът, от когото спокойно могат да извлекат ДНК-то на руската култура. Андрей Михалков е роден на 20 август 1937 година в Москва.
Той е син на писателя Сергей Михалков и брат на режисьора Никита Михалков, но приема фамилията Кончаловски по моминското име на майка си, за да не бъде обременен от великото си фамилно наследство.
Първоначално учи пиано в Московската консерватория, но през 60-те години започва да се интересува от кино. Запознава се с Андрей Тарковски, заедно с когото пише сценариите на „Валяк и цигулка“ от 1961 и „Андрей Рубльов“ от 1966.
През 1964 година Андрей Кончаловски режисира първия си пълнометражен филм. Филмът му „Сибириада“ от 1979 постига успех на Фестивала в Кан, след което той емигрира в Съединените щати.
Режисира няколко филма в Холивуд, преди да се завърне в Русия през 90-те години.
Животът е болка, да. В дървото всичко боли. Но все пак, животът повече е желание. Животът – това е липса. Изобилието е смърт. Веднага щом видите празен поглед и отсъствие на всякакви желания, животът е свършил. Трябва да се грижиш за желанията си, докато ги имаш, и всичко ще бъде! И творчеството, и всичко останало. Гладът удължава живота. Ситостта е по-близо до смъртта.
Недостигът създава невероятно усещане за удоволствие. Когато гладувам или съм на диета, имам съвсем различно отношение към храната, към парчето хляб. Недостигът е много важен във всичко. В свободата дори, и там е нужен, даже необходим.
Ако човек има цялата свобода на света, той става животно.
Човек трябва да мисли за смъртта, още повече, че с възрастта нейното присъствие става все по-осезаемо. Колкото повече живеете, толкова по-интересно става разбирането за това, което е вътре във вас. Вашата явна и непроявена същност е ограничена. Ние не знам, колко умираме. Мисля, че има нещо зад линията, нещо, което остава завинаги. Хедонизмът изчезва, когато осъзнаеш, че ще има живот, с хляба насъщен и с песента на птиците, но без теб. Разбира се, това плаши. Но докато се отдалечавате от себе си, вие сте жив.
Човешките права са химерата на фалшивите движения на европейската цивилизация. Това е огромна диктатура на лъжите. Правата на човека не се уважават никъде.
Всички големи цивилизации са изградени от отговорности, правата на човека не могат да бъдат поставени над задълженията му.
Тези, които не изпълняват задълженията си, не могат да имат права. Погледнете китайската цивилизация, християнската цивилизация – там има преди всичко задължения. Когато човек получи всички права, той, грубо казано, губи своя човешки вид. Какви са задълженията? Културата! По мое мнение, либералната европейска мисъл води до пропаст, само поради факта, че фетишизира правата. Това е пътят към ада. В този смисъл аз съм мракобесник и патриот-фанатик.
Глобализацията разрушава суверенитета на държавите…. И нашите зрители за съжаление, все повече се превръщат в кино-американци. Те ядат пуканки по време на филмите. Защо днес киното е толкова шумно? Защото всички дъвчат. Холивуд прави филми за дъвчене. Аз снимам кино за читателите. Законът на пазара, в който търсенето определя предлагането, води до унищожаване на културата. Тъй като търсенето винаги е по-ниско, отколкото трябва. Масивността е фатална. Личността е характерна за индивидуалността. Неслучайно в Библията е казано, че пътят е труден и тесен. Затова и в изкуството пазарът става все по-масов.
На човек му е по-лесно да живее без усилие, но без усилие няма растеж. Често казвам на сина си, че хората, които четат книги, ще управляват тези, които не четат.
Често мисля, защо се смята, че ако страната има висок брутен вътрешен продукт, тогава е успешна, а ниският е синоним на бедствие? Това е голяма илюзия, може да има висок БВП и нещастен народ. Норвегия е страна с успешна икономика и високо ниво на самоубийствата. Икономиката се измерва в числа, но така не се измерва щастието на хората. Пазарната стойност и човешката стойност са различни неща.
Всички се променят, само идиотите не се променят. С възрастта възникват други илюзии. Защо илюзии? Защото на всеки десет години си казваме: О, какъв съм глупак. На тридесет години си мислил, че на двадесет си бил глупав, на четиридесет мислиш, че на тридесет си бил наивен. По същия начин си мислиш на осемдесет, че на седемдесет си бил млад човек.
Нужен ли е ум на актьора? Това е сложно. Големите актриси притежават колосална мъдрост. Вземете Инна Чурикова, Жулиета Мазина, Анна Маняни – всички те са страхотни актриси. Но тяхната мъдрост е феноменална. Големият актьор може да бъде и необразован, наивен. Актьорът може да бъде много глупав човек, но велик актьор. Или може би много умен човек, но лош актьор. Няма формула. Кеша Смоктуновски – той не беше интелектуалец, но беше блестящ актьор. Има нарцистични актьори – те притежават определен нарцисизъм, който разкрива същността им зад актьорската маска и показва нисък коефициент на интелигентност.
На мъжа му е противоестествено желанието да се хареса. Това е чисто женска работа.
Желанието да се харесат е присъщо не само на актьорите, но и на творческите хора като цяло. На писателите, например. Всичко е индивидуално. Мисля, че Бунин обичаше да се харесва, а Антон Павлович Чехов не можеше да го понася това. Завиждам на хората, които могат да накарат другите да плачат, без те да го правят. За мен в това отношение Константин Симонов е феноменален. Има видеоклип в интернет, в който Симонов чете „Изчакай ме“ – това е шедьовър на човешкия талант.
Художникът не може да бъде некултурен, днес това е сериозен проблем. Всички сериозни художници добре познават световната култура. Те познават традициите, а традициите са човешката мъдрост. Но иновациите са нарушение на традициите. Преди да разчупите нещо, трябва да го познавате. Блокбъстърите са нещо, което ви е интересно да гледате. Много интересно. Но когато приключи филмът, бързо се забравя. А когато киното е произведение на изкуството, след филма не ви се иска да говорите, иска ви се да помълчите.
Знаете ли кое е най-скъпото за режисьора? Мълчанието на аудиторията след филма. Това е индикатор, че се е докоснал до това, което не може да се изрази с думи. А вие говорите за свобода. Не става въпрос за свобода, а за талант!
