Живял един изключително избухлив, груб и невъздържан млад човек.
И така, веднъж неговият баща решил да му даде кутия с пирони и го наказал всеки път, когато не успява да сдържи своя гняв, да забива по един пирон в стълба на градинската им ограда.
Още на първия ден в стълба имало забити няколко десетки пирони.
Другата седмица младият човек се научил да сдържа малко по малко своя гняв и с всеки изминал ден броят на забитите в стълба гвоздеи започнал да намалява.
Младежът разбрал, че е доста по-лесно да контролира своя темперамент, отколкото да забива пирони в оградата.
И най-накрая дошъл денят, в който той нито веднъж не загубил самообладание.
Разказал за това на своя баща и той му отвърнал, че този път трябва всеки ден, когато синът успее да се сдържи, да изважда от оградата по един гвоздей.
Минало време и дошъл ден, в който синът можел да съобщи гордо на баща си, че в стълба не е останал нито един гвоздей.
Тогава бащата хванал сина си за ръка и го завел до оградата:
– Добре си се справил, синко, но виждаш ли колко дупки има в стълба? Той вече никога няма да бъде такъв, какъвто е бил преди. Когато говориш на човека нещо лошо, зло, грубо, у него остава също такъв белег, подобно на тези дупки. И не е важно колко пъти след това ти ще му се извиниш – белегът ще остане.
