.

„В един студен дъждовен ден в печатницата на П. Р. Славейков влиза непозната жена. Висока, с разкошни руси коси. Идва от Букурещ с препоръчително писмо от Раковски… Моли Славейков да се застъпи за освобождението на мъжа й /революционер от Централния революционен комитет в Букурещ/, заловен и затворен в Терсаната, най-страшната цариградска тъмница. Сама и без пари в този безнадежден за бедните град, тя се нуждае от помощ.“

Така Любен Каравелов описва пристигането на Катерина Стойоглу в Цариград в края на 1867 г. и запознанството й с Петко Рачов Славейков.

По това време, вече 40-годишен, Славейков издава там вестниците „Гайда“ и „Македония“, автор е на десетки книги и е редактор на първия превод на Библията на български език.

Като вижда на какво дередже е Катерина, Славейков преценява, че вместо на мъжа й най-напред трябва да помогне на самата нея и я приютява в печатницата си като слугиня.

На приятелите си благоразумно обяснява, че е негова роднина. Явно още в първия миг усеща, че русата красавица силно го привлича и че присъствието й близо до него ще стане повод за нездраво любопитство и клюки.

Затова наема на Катерина стая в Ортакьой, а честите си отивания дотам оправдава с обяснението, че е влюбен в по-малката й сестра, която също е в Цариград.

Връзката му с Катерина обаче не остава тайна, но истинският скандал избухва, когато излиза статията му „Двете власти и двете касти“. Печатницата е разгромена, турските власти арестуват и двамата, н след като ги пускат от зандана, те заживяват заедно в Ортакьой.

Следва нов шумен скандал. Славейков е извикан в Българската екзархия и там му нареждат веднага да прекрати „скандалиозния“ си живот с Катерина и да доведе в Цариград законната си съпруга Иринка и децата. Той отказва.

Уволняват го от всички места, на които работи. Добре, че екзарх Антим I проявява снизхождение и го праща в Македония, докато позаглъхне скандалът. После го урежда за даскал в Одрин, а накрая – в Стара Загора.

Катерина го следва навсякъде. Именно от онова време е стихотворението му „На Нова година“ /1876/, което той й посвещава:

Мило ми е твойто свидно име

и готов съм на всички страдания

само тебе на света да има.

Но ето че в Стара Загора пристига и Иринка с по-малките си деца. През всичките тези години до нея постоянно стигат слухове за любовните авантюри на мъжа й и тя едва сдържа в душата си вулкан от ревност, омраза и гняв срещу жената, която така нагло разбива семейството й и прави децата й нещастни.

И още с пристигането си в Стара Загора Иринка устройва на благоверния си бурни разправии, за които разбира целият град.

Иринка с пет от децата

Притиснат между съпруга и любовница, Славейков ги настанява в отделни къщи на две съседни улици. Накрая все пак се разделя с Катерина, но това не успокоява Иринка. Тя продължава да кипи от ревност.

„Ожесточението на майка ви към мене, ожесточение вече безуместно и което няма никакъв резон подир прибирането ни, ме убива.“ – пише поетът до сина си Иван в Цариград. – Аз съм изложен всякой ден, ама всякой ден, на озлоблени и жестоки порицания, които са ме смаяли и привели в едно изнурение умствено и телесно, което прокоби лоши сетнини.“

От стихотворенията, които пише по това време, личи, че Славейков продължава да страда за Катерина и да мечтае двамата пак да бъдат заедно.

И може би наистина са щели отново да се съберат под един покрив, ако през юли 1877-а ордите на Сюлейман паша не изпепеляват Стара Загора. Славейков се спасява само с дрехите на гърба си.

Иринка също успява да избяга от града с децата си. Бедната Катерина остава да чака любимия да се върне и турците я съсичат.

Ако се съди по поезията му, Славейков изживява и други бурни любовни страсти. И все пак Иринка му ражда 8 деца. кога успява да навъди такава многолюдна челяд?

През целия си живот той постоянно скита от град на град и почти навсякъде се сдобива с любовници, а в Трявна, където Иринка е сама с челядта, се връща веднъж годишно, колкото тя да зачене поредното дете.

Славейков е на 25 години, когато се залюбва с Иринка , която е от много богатия Райков род. Тя не е красавица, не блести с интелект, но е работна и прибрана. Не се познава с Петко до сватбата им.

Чува напетия даскал с големи устни и весели очи да пее в черквата и го вижда през прозореца, докато минава покрай къщата им. Мечтае си да се запознае с него, макар че добре знае за задевките му с други тревненски моми.

Баща й, естествено, е против /за какво ти е този гол като пищов даскал?/, но тя бяга с Петко и накрая е принуден да вдигне бял байрак. Разправят, че по онова време даскалът е толкова беден, че приятели му дават назаем чорапи, за да се венчае. но тъстът, който иначе минава за голям скъперник, подарява на младите нова къща с цялото обзавеждане, плюс прислуга, която да се грижи за домакинството, а сетне – и за внуците.

Няколко дни след сватбата 25-годишния даскал пише на свой приятел:

То било хубаво нещо бе, братко!… Е, кой сега като мене? Либето ми ходи по двора, с нетърпение ме ожида да го целуна по устата.

Много скоро обаче Славейков разбира, че няма да бъде щастлив с Иринка. Тя е неграмотна и категорично отказва да се научи на четмо и писмо. Не се интересува какво пише той, нито пък какво върши като общественик, от какво се вълнува и за какво се бори.

Още на деветия месец след сватбата ражда първото си дете и оттук насетне единствената й грижа са децата.

Нейна милост при друг стопанин, равен на нейното образование, щеше да е по-честита, нежели с мен, защото е умна и честна, и спестовна, с една реч – жена достойна, но не за мен.

Чудно ли е тогава защо много пъти през живота си той прави опити да се разведе с нея, но все нещо се случва в последния момент и така и си остава с Иринка до края на дните си.

Даже по едно време толкова се обърква в терзанията си между нея и Катерина, че е на път да се самоубие.

Години наред той се разпокъсва между законната си съпруга и любовницата, между семейните задължения и голямото си лично щастие.

След Освобождението Славейков става един от водачите на Либералната партия, председател на Народното събрание, министър в няколко кабинета, почетен член на Българското книжовно дружество /днес БАН/, издава вестници – толкова е ангажиран с политическа и обществена дейност, че не му остава време да изневерява на жена си.

Пък и самата Иринка повече не го тормози за някогашните му прегрешения – гледа си спокойно децата в софийския си дом на днешния площад „Славейков“.

Изследователите на живота и творчеството на стария Славейков споменават и други негови прегрешения. Едва 19-годишен – голям хубавец, с къдрави коси – той се влюбва в Севлиево, където е даскал, в много красиво момиче на име Марийка, щерка на известния чорбаджия Петко Зурлев.

В Трявна, където се премества след това, даскал Петко завърта главата на най-хубавата мома в града – Радка, също чорбаджийска дъщеря. Баща й обаче бърза да я задоми за попски син.

После в списъка на завоеванията му попада и още една тревненка – Аница, щерка на чорбаджи Никола Райков, на която посвещава стихотворение. В него между другото се казва:

Гиздаво момиче,
черните очички,
белите гърдички,
я ми покажи!
Вярно, без преструвка,
сладичка целувка
я ми харижи!

Малко известен е фактът, че през 1884 година в Пловдив Славейков вика Иван Вазов на дуел заради друга жена.

Първата разправия между двамата е през юли 1880 г. и е предизвикана от прословутата фраза на Славейков:

Четох вашата „Грамада“. Това е последният проблясък на един угасващ талант!

По онова време Вазов, който е значително по-млад от Славейков, е единственият му литературен съперник. През следващите четири години те на няколко пъти си разменят остри реплики.

Накрая Вазов изпраща гневно писмо до редакцията на поредния вестник, в който е оклеветен:

Колкото и да ме незачитате и презирате, нещо, което лесно си обяснявам, аз имам честта да ви кажа, че имам гордата амбиция да живея и да умра честен човек.

И настоява във вестника да бъде съобщено, че написаното там е „безсъвестна клевета“. Така се стига до дуела.

Славейков определя мястото, но се оказва, че в случая освен за литература става дума и за жена – това е Пелагия, държанката на хърватина Перец, приятел на Славейков.

Но младата дама предотвратява кръвопролитието, като отрязва и двамата. Историята приключва така: Славейков заминава на екскурзия в Родопите, а Пелагия се омъжва за руски полковник и изоставя Вазов.

Из „Големите любови на българските поети и писатели“, Венелин Митев