.
Един от отличителните белези на здравата, балансирана личност е способността да говори и действа директно, без заобикалки.
Без фалшива скромност, без намеци и двусмислици и без да шокира, минава направо на темата и същността й.
От друга страна, небалансираният и несигурен човек винаги действа по заобиколния начин – манипулира, лъже и оплита околните по всеки възможен начин.
Това наблюдение може да се използва като мерило за вашите собствени слабости и за тренинг на психологическата ви стабилност. Всеки път, когато директният подход към целта по някаква причина ви плаши, си струва да се замислите кое точно ви тревожи, та не можете да действате директно.
Точно тогава е важно да съберете смелост и да рискувате да играете открито, без да се оплитате в страховете си. Няколко години практика и страховете ще отлетят без да се усетите.
Ясно е, че манипулиращото поведение е присъщо на децата, не на възрастните. Те нямат кой знае какъв контрол над околния свят.
Децата, копирайки родителите си, се учат да манипулират, за да получат това, което искат, да действат по заобиколен начин и да използват слабите места на хората около тях.
Най-успешните методи за това са сълзите, сърденето, обидите, гнева и капризите във всичките им прояви.
Вместо да признаят грешките си, те се стремят да избегнат отговорността. И тук се появява лъжата, виновното изражение, преструването, че си болен и другите психологически игри на криеница.
Децата са твърде слаби и зависими, именно затова избягват пряка конфронтация или сътрудничество с околните.
До голяма степен е отговорност на родителите да създадат у децата си усещане за здрава основа под краката им.
Но сега ще говорим за хората, които отдавна са напуснали детството, но продължават да разчитат на детските стратегии за оцеляване.
Докато за децата манипулирането и избягването на отговорността е единственият и най-прост начин да постигнат целите си, то възрастните разполагат с множество възможности да действат директно и много по-ефективно.
Всеки възрастен може да зададе въпрос директно. Може да поиска или да постави условия, защото сега той е доста по-независим и има достатъчно сила и способности да защити себе си.
Един възрастен може да си позволи да допусне грешка, защото вече може сам да избере дали да се чувства виновен, а анализирането и поправянето на грешката му носи удовлетворение. Възрастният човек сам е господар на себе си и сам разполага с живота си.
В психологически смисъл, желанието за избягване на отговорност, там, където може да бъде поета, е разрушително и често пъти чиста загуба на енергия.
Да, човек често се отклонява от пътя, но всяка подобна маневра оставя малка празнота в душата, а силата и доброто настроение изчезват.
Усещането за вина, което питаеш, още повече те отдалечава от самия теб, не изчезва и продължава да те измъчва отвътре.
Същото е и със способността да изразяваме директно желанията си и да реализираме плановете си. Защо да играете „на тъмно“, като можете да го правите открито?
Защо трябва да се срамувате, ако вече никой не ви кара да се срамувате, никой не ви размахва пръст и не ви щляпа през ръцете?
И въпреки всичко, възрастните често се притесняват да поискат пари за труда си, вместо това правят „услуги“, след което се сърдят, че ги използват.
По-добре е свободно да поискате увеличение на заплатата, вместо да се оплаквате публично от финансовите си затруднения.
Когато се притеснявате да си поискате увеличение или да се възползвате от възможности за напредък, вие тихо и безнадеждно си живуркате с надеждата, че един ден все някой ще ви забележи.
А всъщност честността и директността в постигането на целите е това, което буди уважение.
Да живееш в страх от това да си кажеш направо или да очакваш някой по чудо да изпълни желанията ти, не е най-приятният начин да живееш.
Да действате прямо и спокойно, приемайки че е възможно и да грешите, не е толкова трудно.
За някои е по-лесно /може би са имали късмет с родителите си/, но ако този модел на поведение ви причинява страх, не означава, че сте обречен.
Урокът, който не сте усвоили в ранна детска възраст, ще трябва да научите сега.
Опитайте, следващия път, целенасочено да признаете своя грешка пред шефа си, клиент или някой, който е по-високопоставен от вас.
Признайте си, дори и да няма възможност да излезете без последствия от ситуацията. Не е нужно да чувствате вина и да си посипвате главата са пепел.
Грешката не е причина за вина, това е просто неутрално обстоятелство, което изисква някакво действие. Няма нужда да добавяте излишни емоции. Просто кажете „направих грешка и искам да я поправя.“
Или направете следното – изразете желанията си директно. Без намеци, без натиск, без гримаси, без да се опитвате да предизвикате състрадание.
Позволете си да си признаете правото да имате желания и те да се изпълняват. Поне опитайте – резултатът ще ви хареса!