.
„Всяка епоха има своите „очарователни деца” – това са съзнателни магьосници, които са научили юношите да познаят света в неговото настояще и бъдеще.
Съсредоточаващи в себе си много химеричен възторг и голяма обич към детството, те са били най-добрите водачи. И с това се обяснява защо тяхната дейност, дори и намалена, се продължава и през вековете.”
Тези думи на Едуард Ерио най-добре ни обясняват защо Майн Рид се чете и днес тъй много от хората по цял свят, макар да са изминали повече от сто и тридесет години от неговата смърт.
Любовта се надсмива над препятствията.
Да забравите любим човек е невъзможно. Времето, разбира се, е добър лечител за сърцето на неполучилия отговор в любовта, а раздялата помага още повече. Но нито времето, нито раздялата могат да заглушат копнежа по изгубения възлюбен или да успокоят сърцето, непознало щастливата любов.
Любовното опиянение се изживява най-добре в мълчание. Буйната опиваща целувка, впитите погледи, преплетените ръце и пламенните устни — всичко това говори само за себе си и няма нужда от думи.
Той е готов да умре за теб и дори повече от това – иска да се ожени за теб.
Любящите сърца трябва да горят и бият съвсем близо едно до друго. Нима е възможно влюбените да се задоволят с кореспонденция, оставайки на разстояние полет на стрела!
Колко често от кратката думичка „да“ зависи щастието на целия живот. И често, прекалено често, също толкова кратко „не“ води след себе си страшна мъка.
Всеки, чието сърце е било претоварено с тежка скръб, сигурно знае какво облекчение може да донесе съчувствието. Приятелското съчувствие успокоява и утешава. Съветите на добър другар лекуват.
Любовта смирява гордите сърца, учи високомерните на снизхождение, но главното ѝ свойство – извисява и облагородява всички. Тя няма да превърне принца в простолюдие, но ще превърне обикновения човек в принц.
Уязвеното самолюбие! То е толкова могъщо, колкото самата любов. И то ранява също толкова силно, колкото любовната мъка.
Не те обвинявам, че си ме изкушавала. Друг е виновен – Господ, който те е създал толкова красива, или дяволът, който ме накара да те погледна.
Когато сърцето е пълно с любов, всяка дреболия, свързана с тази любов, изглежда важна и значима, и паметта съхранява мисли и събития, които в друго време скоро биха били забравени.
Времето и разстоянията често разрушават любовта. Тя не може да живее само на едни спомени. Непостоянството на човека се изразява и в това, че той, възхищавайки се на идеала, все пак обикновено предпочита реалното и вещественото.
Красивите жени в света са немалко, но няма такава, която би била по-красива от всички тях. Няма мъж, който би бил по-красив от всички останали мъже. Но от две еднакво красиви картини, все пак е по-добра тази, която гледате в момента. Неслучайно влюбените с ужас мислят за разстоянията помежду им.
В нашата страна на хладни чувства, пресметлива и користна любов, ние не можем да разберем и, моля ви се, не вярваме във възможността за безразсъдно смели постъпки, които в други региони пораждат силна страст.
Любовта, ако липсва в нея страст, е нищо повече от пошло и безсмислено приключение в света на злото.
Някой път красивите очи нараняват много по-болезнено, отколкото оловото на куршума.
И мъжете, и жените са по-болезнено ревниви заради любовните историйки, отколкото заради истинската любов.
Сър, жената не може да даде своето сърце. То трябва да бъде взето от нея.
Подло е онова сърце, което може да се радва на любов, на която не е способно да отвърне!
Вместо да се подмладят, хиляди остаряха или загинаха, преследвайки измамния си блян. И все пак в това няма нищо чудно.
Няма по-голямо препятствие пред напредъка и знанието от неяснотата на думите.
Всяка индикация за мъдрост е индикация и за сила, която да помогне за изпълняването на тази мъдрост.
Правилата на навигацията никога не са управлявали кораба, нито правилата на архитектурата са построили къща. Това го правят хората.
Активната власт може да бъде притежавана само от същества, които имат знание и воля.
Именно в страните, в които господстват пуританските принципи, се ширят пороците и особено по-дребните пороци.
В края на краищата, какъв прекрасен патриархален институт е робството! А колко много сме говорили и вършили за неговото премахване! Напразни усилия – глупаво човеколюбие, което се опитва да разруши тази старинна сграда — крайъгълния камък на една «героична» нация! О, фанатици! Защо вдигате такава врява, против робството? Не знаете ли, че някои хора трябва да страдат, да работят и да гладуват, та други да могат да живеят в разкош и леност? Не знаете ли, че едни трябва да бъдат роби, за да могат други да бъдат свободни?