.
Как мразим да си признаем, че не бихме искали нищо повече от това да сме роби!
Роб и господар едновременно! Дори в любовта, робът винаги е господар под прикритие.
Мъжът който трябва да завладее жената, да я подчини, да я пречупи с волята си, да я оформи според желанията си – нима той не е роб на робинята си? Колко е лесно в тази връзка за жената да разстрои балансът на силите!
Самата заплаха за себезависимост от страна на жената – и галантният деспот е обхванат от вертиго!
Но ако те можеха да се хвърлят един към друг безразсъдно, неприкривайки нищо, отдавайки всичко, ако си признаят един пред друг своята взаимозависимост, няма ли да се насладят на велика и неподозирана свобода?
Мъжът, който признава пред себе си, че е страхливец е направил стъпка към овладяването на страха си, но мъжът, който честно го признава на всеки, който иска от вас да го видите като такъв и да се държите с него като такъв, е на път да се превърне в герой.
Такъв мъж често е изненадан, когато щом настъпи критичния момент открива, че не познава никакъв страх.
След като е загубил страха да се смята за страхливец, той вече не е: само демонстрацията е необходима, за да докаже метаморфозата.
Същото е в любовта. Мъжът, който признава не само пред себе си, но и пред другите мъже и дори пред жената, която обожава, че тя може да го върти на пръста си, че е безпомощен когато става въпрос за другия пол, обикновено открива, че има повече власт от двамата.
Нищо не пречупва една жена по-бързо от абсолютната капитулация. Жената е готова да се съпротивлява, да бъде под обсада: тренирана е да се държи по този начин.
Когато не срещне съпротива от другата страна, тя попада стремително в капана.
Да можеш да се отдадеш напълно и изцяло е най-великият лукс, който ни позволява живота. Истинската любов започва само в този момент на разпад.
Личният живот е изцяло основан на зависимост, взаимна зависимост. Обществото е съвкупност от хора, всичките взаимозависими.
Съществува друг, по-богат живот отвъд булото на обществото, отвъд личното, но не можем да го опознаем, да го постигнем, без първо да пропътуваме висините и дълбините на личната джунгла.
За да се превърне във великия любовник, магнетичен и катализиращ, ослепителния фокус и вдъхновение на света, човек първо трябва да преживее висшата мъдрост на това де е пълен глупак.
Мъжът, чието голямо сърце го въвежда в беда и провал е неустоим за жената. На обичащата жена, тоест.
А колкото до онези, които просто искат да бъдат обичани, ничия любов, колкото и да е силна, не ще ги задоволи.
В свят толкова гладен за любов не е изненадващо, че мъжете и жените са заслепени от лукса и блясъка на собственото си рефлектирано его.
Нищо чудно, че изстрела на револвера е последна призовка.
Нищо чудно, че скърцащите колела на подземния експрес, макар да разкъсват тялото на парчета, не успяват да пресушат любовния елексир.
В егоцентричната призма безпомощната жертва е притисната до стената от самата светлина, която пречупва през себе си.
Егото умира в собствената си стъклена клетка.
Из ,,Ceксус“
Преводач: Елена Чергиланова