.

През 1928 година Шведската академия присъжда най-престижната награда за литература в света на четиридесет и шест годишната норвежка Сигрид Унсет, обосновавайки се: …“ за впечатляващото пресъздаване на норвежкото Средновековие“.

Самотата не е живот. Не можете да се оградите от другите.

Да разбереш всичко, означава да простиш всичко, но Боже, избави ме от този, който е способен да прости всичко на света.

Който много желае – нищо не вижда.

Никой и нищо не може да ни причини вреди освен този, когото обичаме или този, от когото се страхуваме.

Свободен е този, който нищо не владее.

Животът е жесток като всеки надзирател, а в края му чака господар, който никога не проявява милост.

Няма по-голяма близост между двама души от тази между майка и дете, което тя държи на ръце.

Любовта е точно това, което може да бъде в основата на нов живот.

Щастието е тогава, когато те осени покой, пълен покой.

Душата даже на собственото дете е подобна на непозната страна с безкрайно множество извили се пътеки и пътища.

Ако хората не могат да изкупят греховете си, извършени в страст или гняв, то тогава небето би опустяло!

Точно когато човек се нуждае от молитви или добри съвети, той обикновено няма желание нито да ги научава, нито да ги разбира.

Всички огньове в края на краищата изгарят.

Защо да се страхувам напразно? Страхливецът е наполовина мъртвец.

Добре е, когато не смееш да направиш нещо, защото мислиш, че е неправилно. Но не е добре да мислиш, че нещо е неправилно, защото не смееш да го направиш.

Всичко е просто, докато има добродетел, дългът и желанията не си противоречат едно на друго.

Хорската суета напомня на господин, от който е трудно да избягаш, ако веднъж си се покорил на неговата власт.

Не е достойно да се оплаквате от неща, които сте си избрали сами.

Много се научава от този човек, който не задава въпроси.

Всеки забравя за своето греховно удоволствие, когато му се налага да плати за него.

Съдбата на всеки от нас е резултат от сближаването и взаимодействието на хората около нас.

Главното в любовта е доверието, само тогава любовта може да се нарече идеална.

Страхуваш се да не го счупиш – не го взимай в ръце.

Разликата между нас се образува постепенно, като се развива по същество от дребни неща.

Аз жадно исках любовта ти, защото те обичам повече, отколкото човешката душа се нуждае! И аз толкова мразех другия, че ми се струваше, че дяволът се наслаждаваше на това!

Добрите дни могат да продължат дълго време, ако човек се държи благоразумно и внимателно и мъдро се отнася към това, което има.

Много хора получават това, което е предвидено за друг, но не и чужда съдба.

Лесно се прощава на собствените деца.