.
Не бъди духовна с мен, любов моя!
По-добре бъди честна!
Предпочитам да ми се разсърдиш. Да ми кажеш как се чувстваш наистина. Колко си ядосана.
Викай! Или плачи, покажи ми уязвимостта си!
Изрази това, което е в сърцето ти!
Кажи нещо грешно! Направи бъркотия!
Не ми пука. Можем да почистим по-късно.
Просто искам да се запозная с теб. Сега.
Не чакай да ти дойдат перфектните думи! Не чакай, действай преди да е утихнал безценният ти огън и преди да са пресъхнали сълзите ти!
Няма нищо срамно в това да си объркана.
Гневът не е бездуховен. Той е красота и сила.
Искам да се срещнем отвъд маските. Отвъд времето, когато са се появили хубавото малко момче и доброто малко момиченце. Добре обучените духовни ученици, експертите по спокойствие, тези, на които никога не е било разрешено да издигнат гласовете си.
Искам да усетя необузданите ти пламъци! Искам да почувствам твоята истина. Твоята страст. Това, от което се нуждаеш. Това, което желаеш. Твоите дълбоки копнежи и твоите отчаяни надежди.
Не се тревожи, че ще ме нараниш! Просто остави живота да говори чрез теб! Сега. Аз ще поема отговорност за собствената си болка.
Моля те – по-добре да получа твоя чист гняв сега. След натрупани от години истории, вина, негодувание и пасивна агресивност.
Зарежи духовните глупости! Просто ми кажи как изиграх сам себе си! Извади всичко на открито! Няма да те засрамя.
И можем да отидем отвъд…
Джеф Фостър е роден през 1980 г. в Лондон. Изучава астрофизика в Кеймбридж.
Дълги години е измъчван от депресия, от чувство на отчаяние и самота. Всичко това го води в крайна сметка до сериозно физическо заболяване и мисълта за близка смърт, но и го извежда в началото на духовния му път.
Автор е на бестселърите „Живот без център“, „Извънредно отсъствие“, „Чудото на битието“.
