.
Пред дъжд, и сняг, и мрак, и вятър, и кръв — ний идем към ясните ясли на бога.
През безкрайния свят — труд и страдание — по белите път на далечната зима ни нашта звезда. Ни води вярата в нашата звезда в нашата звезда.
Нека тих блясък огрее нашите черни строшени ръце. Нека разтворените небеса облажат сърцата ни с песента на златни струни и сребърни камбани и светлия зов на ангели небесни: Осанна! Осанна! Мир на земле — во человецех благоволение!
Небесата се разтварят и ний влизаме през техните елмазни порти.
и свеждаме с радост сбръчкани черни чела пред ясните ясли на новия бог.
Пречиста Дево, из твоето сърце разцъфна бяла роза — обял венец над черния кръст на нашето страдание. Ний свеждаме черни чела.
И лъчезарното дете в твоя скут с усмивка издига благославяща ръка над нас и казва:
Мир вам!
из „Експресионистично календарче“