.
Актрисата Джулиет Люис нашумява, когато е само на 18 години, след великолепното си изпълнение във филма на Мартин Скорсезе – „Нос Страх“.
Тя затвърди славата си с лентата на Оливър Стоун „Убийци по рождение“.
През последните 15 години Джулиет се опитва да направи кариера в рок музиката с групата си „The New Romantiques“.
Все пак от време на време се снима и в киното, като нейна запазена марка е да се отличава от холивудските стереотипи за актриса.
Тя участва в последния филм на Джулия Робъртс „У дома през август“, което отново я изстреля на звездния небосклон.
Въпреки презрението й към холивудската слава и днес спокойно може да бъде наречена „рок-звездата на Холивуд“.
Kelly & Cal, 2014
Най-смелото нещо, което съм правила, беше да продължа живота си, когато ми се искаше да умра!
Независимо дали играя на сцената или в киното, държа снимки на известни боксьори в гримьорната си. Те ме вдъхновяват да извайвам образите на героините си.
Успехът е хубаво нещо, но това, което наистина искам е да работя.
Най-лошото нещо, което можеш да причиниш на дете, е да му кажеш, че мечтите му нямат значение.
Тъй като не изглеждам кой знае колко добре, трябваше да играя по-добри роли.
Искам да създавам реални персонажи, а не всички момичета са красиви.
Никога не съм се поддавала на комерсиалното. Марширувам на ритъма на собственото си сърце. Това е единственото, което мога.
Да си красив може да се превърне в проклятие, особено ако искаш да си актриса и да твориш.
Славата е изключително дразнеща, защото хората стават прекалено критични към теб.
Не се стремя да изглеждам мърлява, просто не мисля, че перфектната прическа или перфектното лице могат да бъдат красиви.
Хората стават необичайно тихи, когато се разделят с някого в сърцето си.
На 40 очите ми отново са отворени и развълнувани, но по различен начин от преди. Вече не се облягам на тази своя страна, на която се облягах, когато бях по-млада.
Беше наистина голямо предизвикателство да скоча от актьорството в музикалния жанр. Винаги съм го оприличавала с рязането на пъпната връв. Дадох цели шест години от живота си единствено на своята банда, в мисията да създам истинска база от фенове на нашата музика. Рок енд ролът е вкоренен в душата ми, той задвижва духа ми.
в Нос страх, 1991
в Калифорния, 1993
в Странни дни, 1995
