.

Чочо Владовски е роден в гр. София на 20 март 1956 г. в музикалното семейство на Христо Владовски – солист флейтист на Софийската филхармония.

От малък започва да се занимава с музика, първоначално – с цигулка, впоследствие – с флейта, с която се записва в музикалната гимназия в София.

Голямо влияние върху музикалното си развитие получава от по-големия си брат – Трошан Владовски, китарист на Сребърните гривни, една от първите рок групи в България.

В Музикалната гимназия, повлиян от музиката на Джетро Тъл, Лед Цепелин и Дийп Пърпъл, заедно със съученика си Иван Лечев правят първата си „читалищна група“ през 1970 – 1971 в читалище „Пробуда“.

Изключен от училище заради „неблагонадежност“ към комунистическата система на обучение, той започва творческия си път през 1972 г. със състава на Сребърните гривни.

Попадайки в среда на музиканти като Иван (Ванко) Пеев и Александър Петрунов (Сашо Гривната), Чочо за кратко време се приспособявя като бек вокал, флейтист и перкусии.

По това време се правят главно кавъри на известни песни на Ийгълс, Дуби Брадърс, Фрии, Дийп Пърпъл, в които Чочо се изявява и като фронт-вокал.

През 1974 г. започва работа и прави няколко музикални турнета с Митко Щерев и 6+1. През този период работи с известните имена в българския рок – Илия Караянев (Личо Стоунса), Ванко „Филибето“ и др.

За кратко време твори и с група Диана Експрес.

През периода 1975 – 1978 г. работи с Емил Димитров в неговия оркестър Синьо-белите.

През на 1979 г. Чочо започва да пее с наскоро формираната рок група Тангра, взимайки участие в Младежкия конкурс за забавна песен.

Групата печели първо място с песента „Очакване“ и след това заминава на Златни пясъци където свири през летния сезон. В този период освен Чочо в групата работят: Константин Марков („Косьо“) – бас, Борислав Цонев („Боби“) – китара, Борислав Панов („Боти“) – клавири и цигулка, кръстник на Тангра, Антон Бубев („Капъша“) – барабани.

Репертоарът включва кавъри на Канзас, Status Quo, Free и други, но вече има и български авторски песни.

Повторно Чочо започва работа с Тангра през 1980 – 1982 г., като изпява най-големите хитове на групата: „Нашия град“, „Богатство“, „Любовта, без която не можем“ по музика на Борис Карадимчев, текстове на Александър Петров и аранжименти на Тангра.

Следват турнета в България и в чужбина, СССР, ГДР, като успехът им е огромен. През 1983 г. групата има покана за турне в Чехословакия, но МВР – респективно КДС, отказва паспорт на Чочо. Това е тежък удар за цялата група, която впоследствие се разпада.

След 1984 г. Чочо работи за кратко с Развигор Попов и Мими Иванова като соло изпълнител. Впоследствие започва самостоятелна кариера и се ориентира към изпълнения в стил поп.

Сътрудничи си с композиторите Тончо Русев, Стефан Димитров, Вили Казасян и др. От този период е хитът „Безсъние“, отново по музика на Борис Карадимчев и текст на Александър Петров.

Пропадах някъде, но всичко беше истинско –
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.

Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.

А Дон Кихот, прегърнал здраво чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.

И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътят към надеждата
и свършва кръстопътят на умората?

Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.

През 1989 г. издава самостоятелен албум, озаглавен „Цветан Владовски“.

През 1996 година издава втория си албум „Богатство“.

От началото до края на 90-те години Чочо Владовски изпълнява българските версии на началните песни на много от анимационните сериали на „Дисни“, като „Патешки истории“, „Чип и Дейл: Спасителен отряд“, „Приключенията на Гумените мечета“ и др.

Нека си спомним за една добра душа и велик творец!

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: КОЙТО МОЖЕ, МОЖЕ. КОЙТО НЕ – ЗАВИЖДА – ЛИЛИ ИВАНОВА