.
Преди много години в Индия живяла жена, която в края на всяка седмица приготвяла чапати (индийски хляб). По традиция един се пече за домакинството и един за бедните – като се оставя на прага на къщата.
Всяка неделя пред вратата на жената, за хляб чакал бедняк с гърбица. Той вземал хляба и казвал:
– Доброто, което сториш, ти се връща; лошото, което правиш, правиш на себе си.
Жената не разбирала думите на гърбушкото, но с времето започнало да я ядосва това, че вместо да й благодари, загдето му дава хляб, той все така неприветливо мърморел тия думи.
Затова решила да се отърве от него и приготвила хляб, в който сложила отрова.
Зачакала го да дойде, но почувствала угризения, изхвърлила отровния хляб и оставила, както винаги, топла питка за бедняка.
Дошъл той, взел питката и си тръгнал отново със същите думи:
– Доброто, което сториш, ти се връща; лошото, което правиш, правиш на себе си.
Същата вечер се случило нещо невероятно.
На вратата се почукало, жената отворила и видяла на прага сина си, който се връщал от странстване в чужбина.
Той разказал на майка си как по-рано през деня му прилошало от дългия път, понеже не бил ял с дни. На помощ му се притекъл един гърбав човек, който му казал:
– Момко, вземи този хляб, той е единственото, което имам. Дава ми го една добра жена всяка неделя, но ти имаш по-голяма нужда от мен!
В този момент майката разбрала какво е можело да стане, ако бе дала на гърбушкото отровния хляб и най-сетне проумяла думите му…