.

Преди много години в Индия живяла жена, която в края на всяка седмица приготвяла чапати (индийски хляб). По традиция един се пече за домакинството и един за бедните – като се оставя на прага на къщата.

Всяка неделя пред вратата на жената, за хляб чакал бедняк с гърбица. Той вземал хляба и казвал:

– Доброто, което сториш, ти се връща; лошото, което правиш, правиш на себе си.

Жената не разбирала думите на гърбушкото, но с времето започнало да я ядосва това, че вместо да й благодари, загдето му дава хляб, той все така неприветливо мърморел тия думи.

Затова решила да се отърве от него и приготвила хляб, в който сложила отрова.

Зачакала го да дойде, но почувствала угризения, изхвърлила отровния хляб и оставила, както винаги, топла питка за бедняка.

Дошъл той, взел питката и си тръгнал отново със същите думи:

– Доброто, което сториш, ти се връща; лошото, което правиш, правиш на себе си.

Същата вечер се случило нещо невероятно.

На вратата се почукало, жената отворила и видяла на прага сина си, който се връщал от странстване в чужбина.

Той разказал на майка си как по-рано през деня му прилошало от дългия път, понеже не бил ял с дни. На помощ му се притекъл един гърбав човек, който му казал:

– Момко, вземи този хляб, той е единственото, което имам. Дава ми го една добра жена всяка неделя, но ти имаш по-голяма нужда от мен!

В този момент майката разбрала какво е можело да стане, ако бе дала на гърбушкото отровния хляб и най-сетне проумяла думите му…