Каутилия (350–283 г.пр.н.е.) – съветник и първи министър на император Чандрагупта. Наричан „индийския Макиавели”, Каутилия е автор на политическия трактат „Артхашастра”, в който са изложени основите на държавното управление, в това число и воденето на военни действия.
Преди да се заловиш с нещо, винаги си задавай три въпроса: „Какво правя?”, „Какъв ще бъде резултатът?” и „Ще успея ли в начинанието си?” Едва когато обмислиш нещата добре и намериш задоволителни отговори на тези въпроси, пристъпи към действие.
– Моят учител казва, че от въодушевлението и силата въодушевлението е по-важно: един енергичен, смел, здрав и опитен с оръжията цар е способен с не толкова силната си армия да победи друг могъщ цар. Армията, макар и малка, когато е водена от него, ще може да постигне всичко. А царят, който е лишен от ентусиазъм, ще погине, макар и да има силна армия.
– Не – казва Каутилия, – царят, който притежава силата, ще вземе надмощие над онзи, който е просто въодушевен. След като спечели или купи подкрепата на друг ентусиазиран цар и смелите му войници, той ще може да създаде въодушевена армия от коне, слонове и колесници и безпрепятствено да настъпи, където пожелае. Могъщите владетели – било то жени, младежи, хроми или слепи – винаги са властвали над земята, печелейки или купувайки помощта на други ентусиазирани хора.
– Моят учител казва, че от властта (пари и армия) и умението да плетеш интриги, властта е по-важна, защото един цар, макар да е вещ в интригите, си остава човек с безплоден ум, ако няма власт. Онзи, който няма власт, губи царството си, също както младите издънки остават без сок по време на суша.
– Не – казва Каутилия, – защото умението да плетеш интриги е по-добро. Онзи, който има око за знанието и познава науката на управлението, може без усилие да впрегне умението си да плете интриги и да постигне успехи със средствата на помиряването, стратегията, шпионите и различни химически съставки, взимайки надмощие над онези царе, които притежават властта и въодушевлението. Така, ако сравним въодушевлението, силата и умението да плетеш интриги, онзи, който притежава третото качество, със сигурност ще вземе връх.
Когато спечели нова територия, добрият цар трябва да парира пороците на врага със своите добродетели и също така да удвои собствените си добродетели чрез стриктно съблюдаване на дълга си, чрез добри дела, възнаграждения, облекчаване на данъците и раздаване на почести. Той трябва да следва приятелите и водачите на народа. Трябва да спазва обещанията си и да награждава дезертьорите, които са се стекли при него. Трябва да се отплаща на всички, които му оказват подкрепа. Защото онзи, който не изпълнява обещанията си, става ненадежден както за свои, така и за чужди. Онзи, който действа против волята на хората, също става ненадежден. Завоевателят трябва да възприеме същия начин на живот, същото облекло, език и обичаи като тези на местното население. Той трябва да следва хората в тяхната вяра и да участва в техните национални, религиозни и общностни празници и увеселения.
Ако царят е добродетелен, и поданиците му са добродетелни. Ако царят е порочен, и поданиците му стават порочни. Ако е посредствен, и поданиците му са посредствени. Поданиците следват примера на своя цар. Накратко, какъвто е царят, такива са и поданиците му.
Не бъди прекалено праволинеен в действията си, защото ако отидеш в гората, ще видиш, че правите дървета ги секат, а кривите ги оставят да си растат.
Змията, царят, тигърът, жилещата оса, малкото дете, чуждото куче и глупакът: тези седем неща не трябва да бъдат будени от сън.
Не трябва да се терзаем за миналото, нито пък трябва да се тревожим за бъдещето. Прозорливите хора се занимават само с настоящето.
Най-хубавото нещо, което може да бъде научено от лъва, е, че ако човек възнамерява да направи нещо, той трябва да го прави ревностно и с цялото си сърце.
Не разкривай какво смяташ да правиш, а вместо това мъдро пази в тайна онова, което си решен да извършиш.
По-добре е да умреш, вместо да запазиш живота си, навличайки си безчестие. Смъртта причинява само кратка скръб, а безчестието ще те терзае до края на дните ти.
Докато тялото ти е здраво, силно и смъртта е далечна, опитай да съхраниш душата си. А когато смъртта надвисне над теб, какво можеш да сториш?
Онзи, който изгуби парите си, го изоставят приятели, жена, слуги и близки. Но ако възвърне богатството си, скоро всички се връщат при него. Затова богатството е най-добрият приятел.
Способните хора ще спечелят богатство, било то и след хиляда опита.
Онзи, който бяга от природни бедствия, чужди нашествия, глад и приятелство с лоши хора, ще бъде в безопасност.
От негодника и змията змията е по-доброто нещо, защото тя хапе само когато иска да убие, докато от негодника си патиш на всяка крачка.
Онзи, който е подготвен за бъдещето, и онзи, който подхожда разумно към всяка ситуация, са щастливи хора, но фаталистът, който изцяло се оставя на късмета си, е свършен.
Когато започнеш да работиш по нещо, не се страхувай от провал и не го изоставяй. Хората, които работят със сърце, са най-щастливи.
Едно нещо е страшно, докато те стигне. Но когато все пак дойде, отърви се от него без колебание.
Както златото се изпробва чрез търкане, рязане, нагряване и коване, така и човекът трябва да бъде изпитан чрез четири неща: неговото себеотрицание, поведение, лични качества и действия.
Планината може да бъде разцепена от гръмотевица. Значи ли това, че гръмотевицата е толкова голяма, колкото планината? Не, могъщ е онзи, чиято сила взима връх, а масата е без значение.
Печели благоразположението на силния с подчинение, на лошия – със съпротива, и на равния по сила – с учтивост или борба.
Можеш да си върнеш богатство, приятел, жена или царство; но ако изгубиш здравето си, може никога да не успееш да го възстановиш.
Човек е велик с делата си, а не с произхода си.