Според Жан Пол Сартр, човек просто съществува, ала не само като такъв, какъвто се възприема актуално, но и като такъв, какъвто иска да бъде, затова човек не е нищо друго освен това, което сам си направи.

Избирайки да бъдем това или онова ние в същото време утвърждаваме ценността на това, което избираме, защото не можем да изберем лошото.

Ж. П. Сартр, споделя възгледа на Достоевски, че ако Бог не съществуваше, всичко щеше да е позволено.

От своя страна смята Сартр, човекът е свободен, той е осъден да бъде свободен.

„Осъден, защото не се е сътворил сам, но въпреки това е свободен, защото веднъж захвърлен в света, той е отговорен за всичко, което прави.“

За Сартр, човекът е бъдещето на човека.

Декарт казва, изтъква Сартр, че човек трябва да надмогне по-скоро себе си, отколкото света.

„Човекът не е нищо друго освен своя собствен проект, той съществува само доколкото се реализира, така че човек не е нищо друго освен съвкупността от своите действия, нищо друго освен своя собствен живот.“

Ж. П. Сартр смята, че:

„За да достигна до някоя истина за себе си, аз трябва да премина през другия. Другият е неотделим от моето съществуване и от познанието, което имам за себе си. При тези условия разкриването на собствената им съвкупност е разкриване и на другия като поставена пред лицето ми свобода, която желае и мисли в съгласие с мен или противоположно на мен.“

Според Ж. П. Сартр има универсалност на човека, тя обаче не е даденост, а непрестанно бива конструирана.

Човекът сам себе си прави, той не е изначално осъществен, готов, той сам се прави, избирайки морала си, а натискът на обстоятелствата е такъв, че той не може да не избира.

За Сартр нашата свобода зависи от другите, а тяхната от нашата.

Сартр е убеден, че човекът се реализира като човек не като забягва в себе си, а като търси постоянно цел извън себе си, която цел е някакво освобождаване, някаква конкретна реализация.

Валери Динев 
„Животът“, 1999

Валери Динев е професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Чете курс по философска антропология. Специализирал е в САЩ, Германия и Англия. Автор е на книгите „Модели на човешкото поведение“ (1993), „Философска антропология“, 1-4 част (1995-2007), „Страхът: философско-антропологичен анализ“ (1996), „Животът“ (1999), „Въведение в практическата философска антропология“ (2009).