.

Душата привлича онова, което тайно желае – което обича, но и от което се бои.

Тя достига висините на съкровените си копнежи и потъва в дълбините на постоянните си, неосъзнати страхове.

Обстоятелствата са начинът, по който душата получава своето.

Всяко семенце мисъл, посято или оставено да проникне в съзнанието, пуска корени, израства и, рано или късно, разцъфтява в действие и дава плодове под формата на възможности и обстоятелства.

Добрите мисли дават добри плодове, лошите дават лоши.
Външният свят на обстоятелствата се оформя под въздействието на вътрешния свят на мисълта и, както благоприятните, така и неприятните външни условия са фактори, които работят за доброто на индивида.

Като събира това, което сам е засял, човек познава, както страданието, така и блаженството.

Следвайки най-съкровените си желания, стремежи и мисли, които сте допуснали да ви обладаят, вие достигате в крайна сметка до тяхното съзряване и осъществяване във външните условия на живота ви.

Законите за развитието и реализирането важат за всичко.

Човек не се озовава на улицата или в затвора по прищевките на съдбата и обстоятелствата, а по пътя на низките си мисли и долни желания.

По същия начин човек с чист ум няма да извърши внезапно престъпление под влиянието на някаква външна сила – престъпната мисъл дълго е таена в сърцето му и в часа на удобната възможност е проявила натрупаната си мощ.

Условията не правят човека, те само го разкриват пред
самия него.

Не могат да съществуват такива обстоятелства, които да ни повлекат надолу към порока и свързаните с него страдания, ако не са собствените ни порочни наклонности.

Не съществуват и обстоятелства, които да ни извисят към добродетел, успех и чисто щастие, ако не сме култивирали дълго стремеж за добродетелност и благоденствие.

Следователно, като господари на мислите си, ние сме съзидатели на самите себе си, проектанти и строители на средата си.

При раждането душата излиза сама на света и с всяка стъпка при земното си скитане привлича тези комбинации от обстоятелства, които я разкриват, които са отражения на чистотата или нечистотата ѝ, на силата или слабостта ѝ.

Ние не привличаме онова, което искаме, а онова, което сме.

Нашите прищевки, влечения и амбиции срещат препятствия на всяка крачка, но най-съкровените ни мисли и желания се подхранват със собствената си храна, била тя добра или лоша.

„Божествената сила, която оформя целите ни“ е в нас самите; тя е самата ни същност.

И така, ние сме пленници на самите себе си: собствените ни мисли и действия са тъмничарите на нашата съдба – поробват ни, ако са недостойни; те са и ангели на свободата – освобождават ни, ако са благородни.

Ние не получаваме онова, което желаем и за което се молим, а това, което сме заслужили.

Нашите желания и молитви се сбъдват и получават отговор, само когато са в хармония с мислите и действията ни.

В светлината на тази истина, какво тогава е значението на „борбата с обстоятелствата“ в нашия живот? Това означава, че ние постоянно се съпротивляваме срещу едно следствие, а през цялото време пазим и поддържаме причината за него в сърцата си.

Тази причина може да бъде под формата на съзнателен порок или несъзнателна слабост.

Но, каквато и да е, тя упорито препятства усилията на притежателя си и спешно налага да се вземат мерки.

Всички ние се стремим да подобрим условията си на живот, но не желаем да подобрим себе си – и затова оставаме в безизходица.

Ако се подложим на честно самонаблюдение, няма как да не постигнем желанията на сърцето си.

Това важи, както за земните, така и за божествените неща.

Ако единственият ни стремеж е към богатство, трябва да сме
готови за големи лични жертви, преди да достигнем целта си.

Това важи с още по-голяма сила за онези от нас, устремени към стабилен и добре уреден живот.

Има хора, които са на дъното на нищетата.

Те отчаяно копнеят средата и домашният им комфорт да се подобрят, но през цялото време кръшкат от работа и мамят работодателите си, защото възнаграждението им било недостатъчно.

Тези хора не проумяват простите принципи, лежащи в основата на всяко благосъстояние.

Те не само, че са неспособни да се издигнат от окаяното си положение, ами привличат към себе си още по- тежки условия, като се поддават на слаби, лениви и измамни мисли – и действат в съгласие с тях.

Има богати хора, които страдат от мъчителна и упорита болест в резултат на чревоугодничество.

Те са готови да платят големи суми, за да се отърват от нея, но не
желаят да се откажат от вредния навик да се тъпчат с храна.

Искат, хем да задоволяват апетита си с прекомерни количества луксозна храна, хем да имат крепко здраве.

Такива хора никога няма да го постигнат, защото не разбират първия принцип на здравословния живот.

Има работодатели, които използват разни хитрини, за да не заплащат справедливо труда на работниците си, като се надяват на по-големи печалби за сметка на намалените надници.

Такива хора никога няма да постигнат просперитет, а когато банкрутират и загубят добрата си репутация, обвиняват обстоятелствата, без да осъзнават, че те сами ги създават.

Представям тези три примера, само за да илюстрирам истината, че хората сами предизвикват (макар и често несъзнателно) обстоятелствата, и че, макар да се стремят към добри цели, те постоянно осуетяват постигането им, като насърчават в себе си мисли и желания, които не могат по никакъв начин да се хармонизират с тях.

Такива случаи могат да се опишат много и най- разнообразни, но не е необходимо, понеже всеки би могъл, при достатъчно желание, да проследи действието на законите на мисълта в собствения си ум и живот – и, докато това не бъде сторено, простите външни факти не могат да служат като основание за разсъждение.

Джеймс Алън (1864–1912) е „литературната загадка“ на ХХ век.

Макар неговата творба „Мислещият човек“ да се е превърнала в класика и бестселър в целия свят, за самия автор се знае твърде малко.

Известно е, че е роден в Лестър, Англия. Баща му е заможен човек, но неблагоприятните икономически условия го разоряват и през 1878 г. фалира, а година по-късно е убит при трагични обстоятелства.

Джеймс е принуден да напусне училище на петнадесет години, за да издържа семейството.

На 38 години достига момент, който той сам нарича кръстопът в живота си. Под влиянието на творбите на Толстой Алън осъзнава, че животът, посветен на печеленето на пари и харченето им за несериозни неща, е твърде безсмислен.

Напуска работата си и заедно със съпругата си отива да живее в малка къща на югозападното крайбрежие на Англия, където се отдава на съзерцание и размисъл.

Именно тук, в Илтракоум, Алън се заема да осъществи своята мечта за доброволна бедност, духовна самодисциплина и живот, посветен на простите неща, както учи неговият духовен наставник Толстой.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Тези, които постоянно се боят от болести, със сигурност се разболяват – ДЖЕЙМС АЛЪН