.

Тялото е деликатен и пластичен материал, който охотно се поддава на оформяне от мислите.

Tялото е слуга на ума. То се подчинява на неговите команди, независимо дали са зададени умишлено или машинално.

Под влиянието на нездрави мисли тялото бързо се разболява и изпада в разруха; под действието на радостни и красиви мисли се подмладява и разкрасява.

Болестта и здравето на човека се коренят в мисълта. Болните мисли се изразяват в болнаво тяло.

Всеизвестно е, че мислите на страх могат да убиват безпощадно като
куршум и постепенно погубват хиляди хора със същата неизбежност, макар и не толкова бързо.

Тези, които постоянно се боят от болести, със сигурност се разболяват.

Безпокойството бързо отслабва цялото тяло и го оставя незащитено от зарази; нечистите мисли, дори ако не им се поддадете физически, скоро ще навредят на нервната система.

Силните, чисти и щастливи мисли изграждат тяло, изпълнено с енергия.

То е деликатен и пластичен материал, който охотно се поддава на оформяне от мислите, и те, добри или лоши, оставят своя отпечатък върху него.

Човек страда от нечиста и отровена кръв, ако таи нечисти мисли. От чистото сърце идва чист живот и здраво тяло.

Мисълта е изворът на всяко действие, живот и проявление.

Изчистете извора и това ще се отрази на всичко останало.

Промяната в начина на хранене няма да помогне на човек, който не иска да промени мислите си.

Онзи, който ги е укрепил и прочистил, няма защо да се бои от вредни микроби.

Ако искате да усъвършенствате тялото си, пазете ума си.

Ако искате да подмладите тялото си, направете ума си красив.

Мислите на злоба, разочарование и униние лишават тялото от здравето и красотата му.

Киселата физиономия не идва случайно – тя е продукт на съответните мисли.

Грозните бръчки са издълбани от завист, страдание и гордост.

Познавам една жена на деветдесет и шест, чието лице е грейнало и невинно като на момиче.

Познавам мъже доста под средната възраст, чийто лица са разкривени, с нехармонични черти.

Първото е резултат от ведро настроение; второто е продукт на
страдание и неудовлетворение.

Както не можете да имате приятно и уютно жилище, ако не допуснете свободно въздуха и слънцето в стаите, така силното тяло и чистото, щастливо лице могат да бъдат резултат единствено от свободното допускане в ума ви на радостни, добри и ведри мисли.

Върху лицата на възрастните хора има бръчки, оставени от състрадание, други – от силни и чисти мисли, а трети са издълбани от отрицателни емоции – кой не ги разпознава?

За живелите праведно възрастта донася спокойно, добродушно, зряло
изражение, като слънцето при залез.

Няма лекар, който да премахва болките на тялото по-добре от ведрата мисъл; няма утешител, който да разсейва скръбта и тъгата по-добре от добрата воля.

Да живееш постоянно с мисли на злонамереност, цинизъм, подозрения и завист, е все едно да се зазидаш в собственоръчно изградена килия.

Но да мислиш добро за всичко, да се радваш на всичко, търпеливо да се научиш да виждаш хубавото във всичко – такива неегоистични мисли носят безкраен мир на притежателя им.

из „Мислещият човек“, 1903г.

Джеймс Алън (1864–1912) е „литературната загадка“ на ХХ век.

Макар неговата творба „Мислещият човек“ да се е превърнала в класика и бестселър в целия свят, за самия автор се знае твърде малко.

Известно е, че е роден в Лестър, Англия. Баща му е заможен човек, но неблагоприятните икономически условия го разоряват и през 1878 г. фалира, а година по-късно е убит при трагични обстоятелства.

Джеймс е принуден да напусне училище на петнадесет години, за да издържа семейството.

На 38 години достига момент, който той сам нарича кръстопът в живота си. Под влиянието на творбите на Толстой Алън осъзнава, че животът, посветен на печеленето на пари и харченето им за несериозни неща, е твърде безсмислен.

Напуска работата си и заедно със съпругата си отива да живее в малка къща на югозападното крайбрежие на Англия, където се отдава на съзерцание и размисъл.

Именно тук, в Илтракоум, Алън се заема да осъществи своята мечта за доброволна бедност, духовна самодисциплина и живот, посветен на простите неща, както учи неговият духовен наставник Толстой.