.
„МЕЛАНХОЛИК“ е дневникът на Толгá Тахсинов, написан през времето, в което е попадал в капана на демоничните си мисли.
Книгата има за цел да докаже, че ако едно човешко същество, минало през различни трагедии, поднесени от живота, се бори за собствената си душевна свобода, то всеки друг има силата да се справи с болезнените удари на реалността.
Благодарение на психичните си заболявания, Самотникът казва, че е открил нов приятел в живота, а именно ДЕПРЕСИЯТА.
Животът е несправедлив. Не винаги получаваме това, което искаме, но винаги може да загубим това, което имаме.
Според мен, един човек е успешен, когато може да контролира себе си. Този, който е създал баланс между ума и сърцето си; между начина си на мислене и действията, които поема; между чувствата и отговорностите си. Като за начало, първо трябва да постигнем хармония със себе си.
Ако говориш само истината и вършиш това, което мислиш за правилно, така тези, които искат да те спънат никога няма да те повалят на земята! А и виж, че земята е ей там под краката ти! Колко ниско може да паднеш!?
Трябва да имаш силата да станеш на крака след удара. Умствено силен да осъзнаеш, че си паднал, но в същото време да знаеш как да се изправиш. Да пренебрегнеш чувството на гняв, омраза, алчност, завист, отмъщениеи да покажеш, че дори да си наранен, ти си силен. Ти винаги можеш!
Всяка случка си има поука. Поука, която сам трябва да си я изкара.
Единствения въпрос, който трябва да се питате преди да предприемете нещо е „Защо?“. А ако вече действието е предприето, пак се питайте същия въпрос. Въпросът „Защо?“ прониква надълбоко в проблема. Когато си отговорим на въпроса „Защо?“, след това само по себе си следва въпроса „Как?“. А тези въпроси са изключително важни, за да се осъзнаем.
Опознай вътрешния си Аз. Там се крие истинският ти потенциал.
Важното е да имаш сърце. Дали разбито и боли, дали щастливо и тупти… Да е там, защото в сърцето си ще откриеш пътя към „истинският Аз“.
Приятелю, спри да живееш само за другите. Живей повече за себе си. Всичко прекрасно е на път да ти се случи. Вярвай от все сърце в това. Вярвай в чудото, наречено любов. Сещаш ли се как, когато приливите на любовта се появиха на твоя бряг, се беше родил желанието ти да живееш по-семпло!?
За да се чувстваме най-удовлетворени от живота, трябва да живеем по собствените си написани правила, а не по принципите и вижданията на другите.
Разделят ни по ръст, по тегло, по статут, по външен вид, по цвят на кожата, по традициите, които спазваме, по вярвания и религии. Разделят ни по начин на комуникация и изказване, по култура и възпитание, по материално състояние и по духовност. Разделят ни по начин на живот. Разделят ни, делят ни. А накрая, ни обвиняват, че сме различни!
Единственото, което ни поставя под един знаменател са душите, които крием под тези тела.
Душите ни могат да живеят без тела, но телата ни умират без душа.
