Остани там, където отиваш…
Остани там, където отиваш.
След това отиди другаде.
Кроткото завръщане ме разсмива.
Най-добре е да се загубиш.
Откъсни цвете, посей коприва.
Яж от хляба на пеперудите.
Целуни питомното, целуни дивото.
Не прави нищо трудно.
Не връщай дългове, а лъжи само
стискай палци и някак ще ти потръгне.
Отложи момента да станеш камък
във морето от кръгове.
Ще бъда ли някога чиста?…
Ще бъда ли някога чиста?
Вървя по различни пътеки
и моите грапави мисли
раняват усмивките меки,
спокойните обедни сенки,
небето, когато го вдишвам.
Сега не прощавам на всеки.
Не искам да страдам излишно.
Отбягвам добрата си памет,
към своето вчера изстивам.
Ръката, която ме храни,
общува със мен боязливо.
Уморено думите отмяташ…
Уморено думите отмяташ
и се рони пепел от цигара.
Гласове издигат в тишината
сиви, необмислени пожари.
Сънища от думи похабени,
ябълки — обелки и окраски.
Може би тревата е червена,
миг преди с език да я задраскаш.
Дъждът от утехи валя, валя…
Дъждът от утехи валя, валя
Валя и после престана.
Последната капка ме заболя.
А бяха умрели раните.
Измиха ме мътни, грижовни води.
В очите ми лъсна дъно.
И все едно цвят ли ме заблуди,
стар мъж ли ме целуна
Откъснах ли нова, по-пъстра лъжа,
рекламна луна ли свети.
Разплакана дума във шепи държа.
Роса върху сухо цвете.
Ти търсиш новата си роля…
Ти търсиш новата си роля
след роклята и след леглото,
след пръстенчето ти от злато,
което цяла те изпива.
Сега от тях ще те измоля.
Ти усмихни ми се, защото
очите ти са като блато
и водни лилии преливат.
3 SMS-A
Камерите на сърцето работят.
За какво ни е толкова много лед…
РАЗДЯЛА
Вече не крада минути,
защото няма с кого да ги похарча.
*
След прощалния секс милиони сперматозоиди
ме превземат отвътре като влюбени конкистадори,
без да знаят, че вече ме нямаш.
Мария Донева е родена в Стара Загора. Учила е Българска филология в Софийския университет и после е живяла още няколко години в столицата. Автор е на 13 книги със стихотворения.
Още от Мария Донева може да намерита на https://mdoneva.com/