.
Американският икономист Милтън Фридман е роден на 31 юли 1912 г. в Бруклин, Ню Йорк, и умира на 16 ноември 2006 г. в Сан Франциско, Калифорния.
Получава Нобелова награда за икономика (1976).
Бил е икономически съветник на републиканския президент Роналд Рейгън и на консервативния британски премиер Маргарет Тачър.
През 2006 г. списание Economist го класира като „най-влиятелния икономист, работил във втората половина на XX век“ и като „вероятно най-значимия за всички времена“.
Мнозина искат държавата да защитава хората. Много по-спешен проблем е да защитим хората от държавата.
Ако проучите всяка програма, която държавата е приела, за да разшири обхвата на властта си, винаги е била необходима огромна пропагандна кампания от специални пропагандни групи, за да бъдат приети тези мерки. Не е имало предхождащо общественото търсене за такива мерки. Напротив, търсенето е трябвало да се създаде, трябвало е да се развие, да се произведе. И то е било създадено, разработено, произведено от хора … които откровено са искали да видят по-широк обхват на държавната власт.
Нямам никакво право да принуждавам друг човек, защото не мога да съм сигурен, че аз съм прав, а той греши.
Нищо не е толкова постоянно, колкото временна държавна програма.
Тиранията, ограниченията върху човешката свобода, идват преди всичко от правителствени ограничения, които самите ние сме допуснали.
Правилната роля на държавата е да предотвратява другите хора да насилват индивида.
Когато държавата — водена от добри намерения — опита да пренареди икономиката, да прокара морализиращи закони или да помага на частни интереси, резултатът сред хората е неефективност, липса на мотивация и загуба на свобода. Държавата трябва да е рефер, а не активен играч.
Проблемът на този свят е, че не избягва концентрацията на власт. Концентрираната власт не става безопасна само заради добрите намерения на тези, които я създават. Най-големите злини от концентрираната власт започват с добри намерения за общото благо.
Инфлацията е една от формите на данъчно облагане, която може да се въведе без нейното узаконяване.
Най-големият враг на човешката свобода е държавата. Като взима пари от джобовете ни и ги харчи, тя унищожава свободата ни.
Държавите никога не извличат поука. Само хората се учат.
Мисля, че решенията на държавата за даден проблем обикновено са лоши като самия проблем и много често правят проблема още по-лош.
Казвам: слава на Бога за бездействията на държавата. Ако държавата прави лоши неща, само нейните бездействия възпрепятстват вредите да бъдат още по-големи.
Една от най-големите грешки е да съдим за политическите решения и програми според техните намерения, а не според техните резултати.
В наши дни се налага да осъвременим старата поговорка така: „Преизподнята няма по-злостна мощ от тази на презрения бюрократ.“
Обществото няма идеали или ценности. Отделните хора имат идеали и ценности.
Никакви произволни ограничения не трябва да пречат на хората да се издигат до тези длъжности, за които имат таланти и към които са водени от интересите и ценностите си. Нито месторождението, нито националността, нито цвета на кожата, нито религията, нито полът, нито друга несъществена характеристика трябва да предопределя възможностите, които се откриват пред човека — само неговите умения.
Истинската оценка за труда на всеки учен не се дава от неговите съвременници, а от това, което се случва с труда му през следващите 25 или 50 години.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Политиката за свобода на индивида е единствената прогресивна политика – ФРИДРИХ ХАЙЕК
източник: otizvora.com