.
Единствените хора, чието поведение можем да контролираме, сме самите ние.
На практика – стига да сме готови да понесем алтернативата, която почти винаги е строго наказание или смърт, абсолютно никой не може да ни принуди да направим каквото и да било, което не искаме да правим.
Единственото, което можем да дадем на другите или да получим от тях е информация.
Как ще бъде използвана тази информация е въпрос на наш или техен избор. Един учител например може да даде на ученика информация и да му помогне да я усвои и да си служи с нея, но не е в състояние да го направи вместо него.
Всички дълготрайни психологически проблеми са резултат от проблеми в междуличностните връзки.
Отчасти коренът на много други оплаквания, като болка, умора, слабост, както и някои хронични заболявания, обикновено наричани автоимунни, също са проблемите в междуличностните връзки.
Причината за настоящото ни чувство за неудовлетвореност и нещастие е винаги това, че някоя значима за нас междуличностна връзка не се развива така, както бихме искали.
Проблемната междуличностна връзка винаги е част от настоящия ни живот.
Връзката, заради която се чувстваме неудовлетворени и нещастни, не е нито в миналото, нито в бъдещето – тя неизменно е тук и сега.
Ето защо именно тук и сега трябва да преосмислим понятието „лична свобода”.
Можем да бъдем свободни по отношение на много неща, но никога няма да сме свободни да живеем щастливо, ако в живота ни няма поне една дълбоко удовлетворителна за нас междуличностна връзка.
Нещо болезнено за нас, станало в миналото, предопределя до известна степен какви сме днес, но анализирането на предишното нещастие не допринася с нищо за това, което трябва да направим сега, а то е да подобрим една или друга значима, но неудовлетворителна настояща наша междуличностна връзка.
Всички ние сме ръководени от пет генетично заложени в нас лични нужди: за оцеляване; любов и привързаност; власт; свобода; удоволствие от усвояване на нови познания и забавления.
Всеки има правото и задължението да удовлетворява сам основните си лични нужди.
Единствено ние самите можем да кажем кога една или друга наша основна нужда е удовлетворена.
Никой друг не е в състояние и няма право да решава този въпрос вместо нас.
Ние можем да удовлетворим нашите основни лични нужди единствено удовлетворявайки една или повече представи, залегнали в собствения ни стойностен свят.
От всичко, с което се срещаме и опознаваме в живота си, най-голямо значение за нас имат представите, вписани в стойностния ни свят.
Най-силно усещане за свобода можем да изживеем, когато сме способни да удовлетворим една или повече от тези представи.
Ако сме вписали в стойностния си свят представи, които не могат да бъдат удовлетворени, ние всъщност сме се лишили от възможността да бъдем свободни.
Единственото, което можем да правим от раждането до смъртта си, е да постъпваме по един или друг начин.
Всяка наша постъпка е част от един или друг тип цялостно поведение, изградено от четири неразривно свързани компонента: действия, мисли, чувства и физиология.
Всеки тип цялостно поведение се обозначава с активни глаголни форми, според най-отличимия от четирите компонента.
Например „избирам / решавам да се депресирам“ или „депресирам се“, вместо с пасивни конструкции от рода на „страдам от депресия“.
Когато обаче използваме формите „решавам да се депресирам” или „депресирам се”, за да опишем душевното си състояние, незабавно осъзнаваме, че всъщност става дума за активен личен избор, което пък ни помага да си възвърнем усещането за лична свобода.
Всяко цялостно поведение е въпрос на личен избор, но имаме пряк контрол само върху два от неговите компонента – действията и мислите.
Но избирайки съзнателно по какъв начин да постъпваме и да мислим, ние можем да контролираме косвено и другите два компонента на цялостното си поведение – чувствата и физиологията си.
Ако ви се струва, че не разполагате с онази лична свобода, която бихте искали да имате в дадена междуличностна връзка, то е защото вие самите, вашият партньор или и двамата не желаете да възприемете златното правило на теорията на избора: Всеки може да контролира единствено собственото си поведение и собствения си живот.
Уилям Гласър – „Теория на избора“