.

Произведения като „Лебедово езеро“ и „Лешникотрошачката“, „Спящата красавица“ и Шестата симфония, наречена „Патетична“, му създават известността на един от най-големите музикални гении.

Силен, хубав и изпълнен с талант, Чайковски през целия си живот страда от неврастения.

Неговото нарушено психическо равновесие е причинено от заминаването на гувернантката му, Фани Дюрбах, през 1848 г.

Това е първата от серията болезнени раздели с майчински настроени към него жени.

Истинската му майка умира, когато той е на 14 години и го оставя неутешим до степен, че 25 години по-късно той плаче с дни, когато намира пакет нейни писма.

След мъчителен четиригодишен стаж като служител в Министерството на правосъдието в Санкт Петербург от 1863 г. той се посвещава на музиката. Преподава в Московската музикална консерватория и успоредно се хвърля в нощен живот.

Превръща се в млад, малко феминизиран денди, канен на вечеринки заради таланта да импровизира на пиано.

Но тези успехи имат и горчив привкус. Първият път, когато дирижира едно от своите произведения пред публика, започва да му се струва, че главата му ще падне, ако не я държи абсолютно изправена. Повече от десет години той не дирижира пред публика.

През 1886 г. е застигнат от нервна депресия в момента, когато композира и е изплашен, че ще трябва да се откаже завинаги да твори нощем.

Той нарича “Z” калната подземна река на своя сeкcуален живот и си служи с тази буква от азбуката, за да означи своята xомoсeксyалност /която понякога означава с „това“ в писмата си до своя брат, Модест, също xомoсекcуалист/. „Днес “Z” ме измъчи повече от обикновено“, се чете например в неговия дневник. И още: „Твърде много измъчен, не от усещането на самия “Z”, а от факта, че е в мен“.

Не се знае кои точно са били неговите любовници, тъй като той толкова се страхува да не бъде разкрит, че пази тези си отношения в изключителна тайна.

Вероятен кандидат все пак е Шиловски, любим ученик от консерваторията и чест таен придружител в пътуванията, на когото посвещава две от първите си произведения за пиано.

Един друг е племенникът му Владимир Давидов, „Боб“. Дневникът на Чайковски често издава влечението му: „О, колко Боб е съвършен, пише той веднъж. Колебая се много да отида там“. „Мисля, че всичко това е по причина на Боб“, съобщава другаде.

Хавелок Елис нарича Шестата симфония, която Чайковски посвещава на Давидов, „Xомoсeксyална трагедия“. Неговата трагична xомoсeксyалност, драмата, преживяна при заминаването на Фани, после смъртта на майка му го правят почти неспособен на нормални връзки с жени.

Той ги приближава малко повече чрез Дезире Арто, певица от Френската опера. Нея той среща през 1868 г. по време на турнето й в Русия. Чайковски лудо се влюбва, но неговите приятели се страхуват, че би могъл да попадне под властта на Дезире и го разубеждават.

Той забавя сватбата. Дезире Арто продължава турнето си и почти веднага се омъжва за един испански баритон. Чайковски се чувства разпънат на кръст.

През 1877 г. се жени за Антонина Иванова Милюкова, една от неговите ученички в консерваторията. В своите писма Антонина обявява вечната си любов и решава да се омъжи за него, въпреки че той я предупреждава за своята xомoсeксyалност.

Според всички свидетелства тя не престава да си прави глупави илюзии, постоянно въобразявайки си, че мъжете се опитват да я съблазнят. От друга страна, не е способна да назове дори и едно от произведенията на своя съпруг.

Чайковски се жени за нея от съжаление, бъркайки я с Татяна, жертва на любовта в „Евгений Онегин“ на Пушкин /повод за Чайковски да създаде през 1877-1878 г. едноименната си опера/.

Три месеца след брака композиторът забягва и до края на живота си се опитва да добие отново своята свобода. Прави опит за самоубийство: стои потопен до гърдите в река Москва през една октомврийска нощ в очакване, че ще хване пневмония.

Опитва се да признае изневери, които не е извършил, за да получи развод, но Антонина не иска нищо да чуе. Той дори замисля да я убие.

Накрая, през 1882 г. научава, че тя също му изменя, но тогава той се колебае да иска развод от страх, че тя ще го разгласи пред цял свят.

През следващите години Антонина все повече добива надмощие и има безброй авантюри, от които му остават няколко деца. Въпреки всичко Чайковски предано я издържа чак до своята смърт през 1893 г.

Три години по-късно тя е отведена в една лудница, където умира през 1917 г.

Колкото и дае странен неговият брак, още по-странна е връзката му с Надежда Филаретовна фон Мек, богата вдовица, 9 години по-възрастна от него, толкова пристрастена към музиката, чe дори между домашните й служители има музиканти /един от тях е Дебюси/.

Тя се влюбва в музиката на Чайковски и става негова меценатка в продължение на 14 години. Двамата общуват само чрез писма, които изпълват три тома с най-интимни признания.

Дори когато той обитава в Италия един неин апартамент и тя живее във вила на по-малко от километър от това място, те никога не си проговарят директно.

През 1890 г. по неизвестна причина тя прекъсва всякакво общуване с него. И когато три години по-късно Чайковски умира в Санкт Петербург от холера, неуморно повтаря нейното име „с упрекващ тон“, както казва брат му Модест.

На въпроса на Надежда Филаретовна, дали някога е познал любовта, той отговаря:

Ако бяхте формулирали въпроса си по друг начин, ако ме бяхте попитали дали съм намерил съвършеното щастие в любовта, бих ви отговорил: не и пак не. Но ако ме попитате дали някога съм познал абсолютната власт и необяснимото напрежение на любовта, трябва да ви отговоря: да, да, да. Затова аз никога не съм преставал да се опитвам да вложа в музиката си мъката и екстаза на любовта.

„Интимният живот на великите“, Уолъс и Валешински